„Силата на думите: мрежи, радикализация, осмиване” – под това заглавие в Народното събрание се проведе международна конференция. Поводът е Международният ден на Франкофонията. Бяха разисквани главно две основни теми: радикализацията на младежта в социалните мрежи и хуморът като политическа критика. Сред участниците в конференцията бе известният български карикатурист Чавдар Николов. Знаете ли кога възниква жанрът карикатура? Това се случва в 16-ти век в Италия – отбелязва той. В началото тя е служела за забавление в ателиетата на художниците. А в 18-19-ти век се появява и политическата карикатура. Тогава тя се превръща в оръжие на свободата на словото, но също и в оръжие на пропагандата. Впрочем, да си карикатурист, не винаги е безопасно.
Имаме примери и от нашенската действителност. През 1925 година в страната се води тиха гражданска война, в която жертвите от двете страни загиват най-често в резултат на атентати. Около една седмица преди атентата на Военната организация на комунистическата партия в църквата „Света Неделя” в печата излиза карикатура на Александър Добринов. Тя представлява изображение на Смъртта, която заявява: „Тази година Христос няма да възкръсне.” И какво се случва след дни – има атентат. Броят на загиналите е 213 души. А на ранените – 500. Александър Добринов е арестуван моментално, заподозрян е във връзки с атентаторите. Прекарва може би шест месеца в ареста, докато известният политик и журналист Димо Казасов не се застъпва за него и той е освободен – посочва Чавдар Николов. – По-нататък ще видим, че отношенията на Александър Добринов с различните власти никак не са били добри, защото след Девети септември 1944-а той е осъден на две години ефективна присъда от т.нар. Народен съд, заради илюстрациите му за живота в Съветския съюз, издавани от Министерството на пропагандата.
Друг български карикатурист – Александър Божинов, пък е изобразил Молотов с нацистки символ, от времето на пакта Рибентроп-Молотов, когато отношенията между Съветския съюз и Германия са бляскави. Любопитна е историята на Александър Божинов пред Народния съд. По това време да свидетелства срещу него е поканен талантливият художник Илия Бешков, известен с левите си убеждения. Водещият съдебното заседание казва: „Г-н Бешков, вие сте най-добрият български карикатурист.” А той му отговаря: „Не, вие съдите най-добрия български карикатурист.”
Това обаче донася на художника една година условна присъда, издадена от Народния съд. Най-тежкият случай в историята на българската карикатура е Райко Алексиев. Една от карикатурите му, публикувани във вестник „Щурец”, е как Сталин свири на балалайка. А отдолу текстът е „Волга, Волга мать родная, где ще му излезе края”. Явно Райко Алексиев е бил твърде недолюбван от комунистите. Той е убит. И след това е осъден от Народния съд.
В по-ново време също има истории на свободомислие и гражданска съвест.
Интересен е случаят от 1968 година, когато Радой Ралин и Борис Димовски издават една книжка – „Люти чушки”. Известно е, че тиражът й след около две седмици е събран и изгорен в Полиграфическия комбинат, и то заради карикатура, с която Борис Димовски е илюстрирал една хубава епиграма на Радой Ралин – „Сит търбух – за наука глух”. Но един тогавашен поет видял в опашката на прасето подписа на Тодор Живков. Поради тази причина тиражът е събран, изгорен, но някъде все още се намират книги по антикварните книжарници в България. След този случай Радой Ралин и Борис Димовски губят работата си, задълго са в немилост.
Друг български карикатурист – Тодор Цонев, пък почти ежедневно рисува Тодор Живков. И след промените от 1989 година показва грандиозна изложба. Може би нямаше по-посетена карикатурна изложба в нашата история – обобщава Чавдар Николов.
В галерията по-долу може да видите три карикатури на Чавдар Николов.
След 17 успешни дати в Европа, популярният литературен формат "Пощенска кутия за приказки" продължава своето европейско турне с още 11 локации. То представя репертоар от нови и любими на публиката текстове, писани специално за сънародниците ни..
САЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това обявиха от посолството на САЩ в София. Варна е най-големият бенефициент по проект на AFCP в Европа..
Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на шведски от Хана Сандборг е сред петте книги, включени в краткия списък на Шведската международна литературна награда. Това е уникална награда, която отличава както автори, така и преводачи...
В първите есенни дни жителите и гостите на Пловдив са поканени да си припомнят специални, любими и интересни пространства в центъра на града. Това..
Българската писателка и преводач Здравка Евтимова e сред гостите на десето издание на фестивала на европейската литература в Северна Македония..
В Българския културен център във Варшава беше представена изложбата "Приказки от дъждовна София", посветена на 145-тата годишнина от обявяването на София..