Лазаровден е от т.нар. подвижни празници. В календара е ориентиран спрямо Великден – отбелязва се предишната седмица, в събота. Според евангелските писания това е денят на възкресението на Лазар – едно от чудесата, извършени от Христос. В народната традиция обичаят Лазарица, Лазарница или Лазарова събота е част от прехода между зимата и пролетта, но и между смъртта и живота. Според нашата митология, Лазар е владетел на горите и шумаците. Има в ръцете си брадва, сече дървесата и прави ниви за хората. Той идва, за да донесе ново начало за природата, а на момите – венчило. Украсили главите си със зеленина, цветя, а на някои места – с птичи пера, които носят късмет, те обикалят домовете на цялото село и играят лазарските си танци. Според поверието, мома, която не е лазарувала, няма да се омъжи. Има опасност и да я грабне „змей горянин“ и да се ожени за нея. Обредните песни на лазарките (подобно на коледарските) са пожелание за здраве и плодородие. Има благословии за стопаните, за моми и ергени, за деца и невести… Тази обредна обиколка носи на хората от общността радост, късмет и берекет. Домакините даряват момичетата с бели яйца и пари. Парите те ще си разделят по-късно, а яйцата ще боядисат за Великден. Описвайки символичен кръг, лазарките задължително се връщат там, откъдето са тръгнали. Според народните вярвания, кръгът има мощна предпазна сила.
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..