Кацнал е на върха на Арбанашкото плато, а камбанарията му приковава вниманието отдалеч. Камбаненият звън отеква чак в близкия град Лясковец, известен с винарската си изба и традициите в градинарството, което някога било печеливш поминък. Само на 6 километра оттук пък се намира Велико Търново. Именно с историята на старопрестолния град е свързана превратната му съдба.

Светата обител eоснована от търновски боляри на мястото на днешния манастир „Св. св. Петър и Павел”, известен още като Петропавловския или Лясковския манастир. Преживяла е вражески нападения, пожари, земетресение и е била използвана за непривични цели по време на тоталитаризма, но въпреки това е оцеляла до наши дни и продължава да привлича вярващи от цялата страна. Предполага се, че съдбините на българската държава са се решавали именно там:

Той е основан, според повечето източници, през XII век на мястото на съществуваща преди това римска крепост от II век – разказва София Божкова от общинския туристически център „Царевград Търнов”. – В тази крепост са се събирали сподвижниците на болярите от Търново – братята Асен и Петър, които са организирали въстанието срещу византийското робство. След победния му край те решават да основат този манастир.

С падането на България под османското иго, близо два века по-късно, Петропавловската света обител е била многократно плячкосвана и опожарявана от поробителя. Но след всеки вражески набег тя е възкръсвала от пепелта, благодарение на усилията на местното население. Дълго време манастирът бил управляван от гръцки владика, тъй като търновската епархия била подвластна на гръцката цариградска патриаршия. Гърците изгонили нашите монаси и на тяхно място назначили техни си духовници. Чак през 1870 година, с провъзгласяването на самостоятелната българска църква, монасите ни отново влизат във владение на манастира.

Това място било „сборен пункт“ на хора, свързани с борбите за национално освобождение от османско иго в региона на Велико Търново през XVII-XVIII век – разказва София Божкова. – По онова време манастирите ни били закътани, отдалечени, скрити от окото на поробителя. В тях се е извършвала просветна дейност и се е съхранявал българският дух. През Възраждането и Петропавловският манастир е бил средище на национално освободителните борби, тук обсъждали дейността на революционните комитети .

През 70-те години на XIX век в манастира отваря врати първата българска семинария, но малко след Освобождението тя е закрита и превърната в... лудница. През 1913 г.манастирът е застигнат от нова беда – опустошително земетресение унищожава всичко с изключение на няколко постройки. По-късно е възстановен и превърнат в девически манастир. Светата обител също така е приютявала глухонеми девойки, църковно-певческо училище, а по време на тоталитарния режим между стените му били интернирани т.нар. „жени с леко поведение” от София. Всъщност сегашният му облик е от 60-те години на XX век, когато е изцяло възстановен. В момента тук живеят 3 монахини и една млада послушница. Църквата е реставрирана, но от старите стенописи няма и помен. Над 30-метровата камбанария, която била срината от земетресението, е възстановена през 1980, а часовникът под нея е подарък от родолюбива лясковчанка, която живее в чужбина.