Млад, лъчезарен, харизматичен, Кристиян Ярви дойде във вторник на сцената на зала 1 на НДК направо от летището и вложи цялата си енергия в това всички изпълнители заедно да пресътворят красотата на нашата музика, вплетена в композициите на Теодосий Спасов, Влатко Стефановски и Мирослав Тадич. Теодосий Спасов сподели, че Ярви не отстъпва на балканския огън на триото, а освен това дирижирането му е подобно на танц, който рисува образи. Поведение и излъчване, които заразяват.
Син на прочутия диригент Нееме Ярви и брат на Пааво Ярви – като част от тази легендарна музикална фамилия Кристиян е намерил своето достойно място под слънцето. 44-годишният естонец с американски паспорт е основател на ансамбъл "Абсолют" - Ню Йорк. Бил е музикален директор на оркестър Toнкюнтлер - Виена, а от 2012-а е главен диригент на Оркестъра на Средногерманското радио в Лайпциг. Смесването на жанрове и култури е важна част от артистичния му път.
В паузата на първата репетиция той отдели минути специално за слушателите на предаването "Алегро виваче", за да сподели как се чувства у нас, където идва за първи път, и как усеща българските музиканти:
Всъщност трябва да кажа, че светът, в който правим музика, мислим за нея и я обичаме, за нас музикантите е един и същ. Защото може да имаме различно съзнание, манталитет и традиции, но музиката си е музика. Не познавам човек тук, който да не харесва тази програма. Тук сме с Теодосий, при извора. За мен това е нещо много специално.
А как започва всичко преди години? Как му хрумва идеята за „Балканска треска“?
Когато още бях музикален директор на Тонкюнстлер оркестър във Виена уредих такъв концерт там като част от цикъл, който бях започнал, озаглавен „Тонкюнстлер се включва“. Имаше подобна телевизионна поредица. Защото оркестърът влизаше във вече съществуващи проекти. Още тогава създадохме основата, част от пиесите, които сега ще прозвучат. После го повторихме в Монако, в Лондон с Лондонския симфоничен оркестър, на няколко места в Германия с оркестъра на Средногерманското радио, както и в Македония, в Скопие. Записахме и компактдиск. Стана шоу. Разбира се, включена е не само българска музика, но и от други балкански страни. Ема пиеси и на Влатко Стефановски, и на Мирослав Тадич. Част от музиката е народна, а другата част - авторска. Например, когато съм го правил с други оркестри съм включвал и Първата рапсодията на Енеску, за да може оркестърът да има и солово изпълнение.
Проектът се разрастна доста, част от пиесите в него отпадат, други се добавят. Мобилен е, но цялата идеята „Балканска треска“ остава. Дори започнах и звукозаписни серии, в които влиза не само „Балканска треска“, но и „Балтийско пътуване“. Включени са двата края на Европа – Балканите и Балтийския регион. Това правя, опитвам се да е много повече от дирижирането. С удоволствие продуцирам, създавам сътрудничества и проекти. Светът е много интересно място и ми се иска да правя повече неща в него, освен дирижирането.
Как се справя Кристиян Ярви с неравноделните размери? Все пак не е от Балканите:
Не, не съм, но не се справям лошо. Лесно е. Има хора, които усещат по-добре ритъма, защото го правят с телата си. Заложено ни е. Нали знаете – някои пеят добре – някои не толкова. Някои танцуват добре – други не толкова. Не зависи от това откъде си.
Кристиян Ярви се обърна с покана специално към слушателите на предаването "Алегро виваче":
Алегро виваче – това е темпото, което ще бъде утре вечер в „Балканска треска“. Бъдете там!
Ясно
Разкъсана облачност