В един от богатите на история и паметници райони – при село Старосел, община Хисаря, и през този археологически сезон продължават да излизат интересни свидетелства за миналото на днешните български земи. Те са в района на прочутия подземен храм Четиньова могила и на могилата „Хоризонт”, открити навремето от големия български археолог д-р Георги Китов. Тази година екипът на доц.д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, локализира и мястото на някогашно тракийско селище в този район. И още – откри голяма базилика при Старосел. Ето какво казва в интервю за Радио България доц. Христов:

През изминалите години е проучена еднокорабна малка църква на връх Кози грамади от късноантичния период. Локализирани в землището на Старосел са още две базилики. Знаем за съществуването в съседните села Мътеница и Красово на други две. Тоест, присъствието на раннохристиянски паметници в тази част на южните склонове на Средна гора не е изключение. По-скоро беше странна появата на тази базилика в близост до тракийска надгробна могила, в непосредствена близост до голeмия подмогилен паметник от времето на древните траки. А и самата ориентация на сградата e североизток-югозапад, а не в класическите посоки изток-запад.

Археолозите са започнали проучване на античното селище с площ от над 15 декара, разположено в непосредствена близост до мястото, където работи експедицията им. Логично е в късната античност подобно обширно поселение да има предистория доста назад във вековете, един или няколко култови паметника и църкви от това време. А в каква степен е бил разрушен храмът?

На практика имаме трикорабна базилика с дължина 25 метра и 80 см, широчина 13 метра. Или общата застроена площ заедно със странично помещение от северозападната страна е 350 кв.метра. Във височина имаме запазеност на места до 80 сантиметра. Но като цяло паметникът е претърпял поражения и в края на Шести век за втори път е започнало неговото постепенно разрушаване през столетията. И накрая, като прибавим иманярската интервенция през последните няколко години, пораженията са сериозни. Но, въпреки всичко, основите са запазени навсякъде, абсидата (олтарната част) е с добре оформени камъни с хоросан, има крепежни елементи за колоните на църквата. Притворът също е много добре запазен. Всичко това предразполага за консервация на паметника, дори за частична реставрация и показването му пред многобройните посетители на Старосел – посочва доц. Христов.

Предвидено е да пристигне комисия от Инспектората на Министерство на културата и колегите на доц.Христов да се запознаят с резултатите от проучванията и да ги приемат. Както и да предложат мерки за по-нататъшното опазване на античния храм. Разбира се, той трябва да бъде консервиран, посочва археологът. Впрочем, експедицията е била финансирана от местна винарска изба. И тяхното желание е да подпомогнат изграждането на защитен покрив, както и да оградят паметника, за да бъде запазен за идните поколения. Философията на нашите действия навсякъде в страната е, че трябва да се проучва, веднага да се вземат мерки за опазването и да се публикуват резултатите. За да знаят хората подробности за историята на тези интересни паметници – отбелязва археологът.