По данни на световната банка 75 на сто от глобалния икономически продукт се създава в градове. Според прогнозите до 2030 г. площта на градовете само в развиващите се страни ще нарастне тройно. В България този процес може да се движи с по-бавни темпове, но тенденцията е същата: концентрацията на хора там ще доведе до по-голямо потребление на вода, енергия, суровини. Ще нарастват вредните емисии, отпадъците, замърсяванията. Може ли този процес да се направлява? Какъв е погледът на хората от властта, бизнеса и науката за бъдещето на градовете ни? Тези въпроси бяха в центъра на вниманието по време на форума „Зелените градове на България“, организиран по инициатива на бизнеса.

Като безспорно добра беше посочена държавната инициатива за централизация и дигитализация на публичните услуги. Един от приоритетите на правителството е въвеждането на електронното управление в практиката. Надеждата е, че по този начин ще се намали „въглеродният отпечатък“на всички от нас върху околната среда, за сметка на виртуалния, който ще се увеличава. Така разсъждават управляващите от новото поколение. Бизнесът, участващ в т.нар. „Зелен кръг“, възлага най-голяма надежда за намаляване на вредните емисии и опазването на природата на широкото навлизане на мобилните технологии.

В България се случват много положителни и бързи промени по отношние на мобилната свързаност, макар не винаги да им се обръща достатъчно внимание - казва Ясен Гуев, директор в една от водещите компании за мобилни услуги  и председател на българския „Зелен кръг“. По думите му, много обнадеждаващ е фактът, че  Законът за изграждане на далекосъобщителни мреживече се разглежда от депутатите. С него се цели навлизането на технологиите в живота на обикновения човек да става по-бързо и безпрепятствено. И още от Ясен Гуев:

Целта на това нещата да стават по-бързо, е, че е дошло времето, когато всеки един от нас, където и да се намира, ще трябва да има достъп до глобалната мрежа, през каквото и да е устройство. Преди години говорехме за „свързания дом“, а той вече е реалност, макар и да е малко скъпа технология за момента. Неща, които доскоро само сме гледали по филми, като например да можеш да проследиш кой звъни на вратата на твоя дом с мобилния ти телефон, това вече е напълно възможно. Пример са собствениците на магазини, които са монтирали системи за сигурност и могат непрекъснато да наблюдават какво се случва в търговския им обект. На пазара има също устройства за отопление, към които може да се добави специален софтуер, чрез който отоплението може да се регулира от голяма дистанция. Свързаността вече се превръща в основна услуга, от която всички биха се възползвали. Да имаш свързаност, вече е основна човешка потребност. Както ползването на бизнес услуги, така и услуги от държавната администрация вече ще преминават основно през мобилните технологии.

По думите на Ясен Гуев е много показателен примерът с мултинационалната компания за превози Uber, защото най-важният фактор в нея, както подчерта той, не са хората и превозвачите, а дали законово компанията има позволението да работи в дадена страна.

Огромният риск е свързан със законодателството, с нещата както са поставени, защото ще се засягат нечии интереси. Дебатът ще бъде сложен, защото не може да се каже кое решение е правилно и кое не е. Последната дума ще има държавният, всичко ще се решава на държавно ниво. Но едно е ясно - въпросите на информационната и мобилна свързаност са от първостепенна важност, защото те засягат пряко живота на всеки един от нас.