Един от най-старите музеи в София се намира зад внушителната сграда на Съдебната палата. Става въпрос за Музея на МВР, който се учредява още с първия документ за създаване на Столичната полиция през 1908 г.

Днес той разполага с богат фонд, който включва различни предмети, документи и дори художествени творби. Музеят се посещава най-често от организирани групи деца и ученици, а също и от хора със специален интерес към миналото на институцията. Още на прага  попадаме на старинни експонати. Уредниците в тази структура на Министерството се стремят да бъдат в крак с времето и да представят на посетителите теми, които и сега са интересни и актуални за хората.

Най-голям интерес сред деца и възрастни буди техниката, използвана от българските служби за разкриване на престъпления. Престъпността както в миналото, така и днес, си съществува. Ето как в Музея на МВР има много любопитни експонати, които се съхраняват като доказателство, че има възмездие за дръзките закононарушители.

Тук посетителите могат например да видят как е изглеждал един от първите полиграфи в България – американско производство, използван от българските разузнавателни служби при установяване истинността на твърденията на човека, подложен на тест. Повече за експонатите научаваме от уредника в музея Пепа Видаркинска:

При нас непрекъснато идват хора, които са с интерес специално към криминалната дейност. Такъв интерес представляват инструментите на касоразбивача от 20-те и 30-те години на миналия век Спас Дойчев. Той е един от най-добрите в бранша през онази епоха. Самият той е бил доста колоритна личност. Буди любопитство и днес, защото има последователи. Но като показваме този отрицателен пример, целта ни е да изтъкнем качествата на служителите на закона. В крайна сметка, при една от поредните си акции Дойчев е застрелян. След неговата смърт обществото си отдъхва с облекчение заради страха, който е всявал той. В музея идват и хора, които искат да видят клишетата и машината за отпечатване на фалшиви долари на прочутия през 30-те години Тодор Кривналиев, който е правил пари за Ал Капоне. Но документите, свързани с периода на Студената война например, са предадени на Комисията по досиетата и ние нямаме право да ги притежаваме. Разполагаме само със снимки, лични вещи и всичко, което е било отнето заради извършване на дадено престъпление по криминална, политическа или икономическа линия. Пазим медийни публикации, в които е описано някое от знаковите престъпления.

Често уредници от музея на МВР се канят като консултанти при направата на оръжие и униформи за филмови образи на полицаи от миналото. Това не е случайно, тъй като самите служби предават в музея излезлите от употреба вещи.

Музеят притежава оръжие от миналото, което отдавна е извън употреба. Интересно е, че имаме цели колекции оръжие, полицейски униформи: български, руски, унгарски, румънски, френска, кубинска. Специално при униформата у нас се е следвал моделът на съветската от онези години. Масовият цвят е сивият в различни нюанси на сивото. Като се има предвид колко е динамична професията, върху този цвят замърсяванията почти не личат. Целта е чрез облеклото да се внесе и респект сред гражданите. Униформата по принцип има знакова функция, тя е начин да бъде изтъкнато положението на служителя в йерархията. В много отношения можем да съперничим на Музея на социалистическото изкуство с най-голям брой експонати от периода 1944 – 1989 г. Това е обяснимо, защото доста неща, свързани с българската полиция преди 1944 г., са унищожени поради политически причини. Голяма рядкост е да се попадне на оригинална униформа от царско време или на знамена и отличия, които са носени в онзи период. Въпреки това, при нас могат да се видят прекрасни образци, украсени със символи като лъв, кръст и корона.

Снимки: Музей на МВР