С всеки изминал ден расте броят на жените и децата бежанци в Европа. Опасността от експлоатация и малтретиране в родината им също се увеличава и това ги кара да предприемат нелекия и рискован път към непознати държави. Тъкмо на проблемите с интеграцията и последиците от миграцията върху най-уязвимите групи, беше посветен конгрес на тема "Миграция и интеграция: влиянието върху жените", организиран тези дни в София от Европейската народна партия – Жени.
Колкото по-скоро разберем, че случилото се последните две години по бреговете на Европа не е обикновена криза, която трайно и дълбоко ще промени държавите ни, толкова по-добре ще можем да се справим с миграционния поток. Защитата на правата на жените и принципът на равенството между половете са инструмент за по-добро управление на миграцията. Това заяви Мария Габриел, депутат в Европейския парламент, при откриването на Конгреса.
България е страна, която може да говори за миграция, защото е външна граница на ЕС и може да говори за интеграция, защото разполагаме с практики, които заслужават да бъдат популяризирани. За нас основен акцент беше положението и ролята на жените в трите отделни етапа. От една страна е положението им в страните на произход – за това какви са там правата им и какво може да се направи за тяхната сигурност. Говорихме за положението на жените по време на пътуването в т.нар. транзитни страни. Жените са изключително уязвими по това време и често са жертви на трафик на хора, на контрабанда на мигранти, сексуална или трудова експлоатация. И от друга страна да погледнем интеграцията, каква е ролята на обществото, което ги приема? Важна е задачата на бежанките, които вече са интегрирани от тези общества, които добре живеят и могат да бъдат много полезни със своя опит. От жените в политиката дойде послание в подкрепа на бежанките и тяхната роля като носител на промяната и приобщаването към общовалидни ценности. Както бе казано: „жените са човешкото лица на миграцията“. Аз мисля, че се получиха много ползотворни дискусии, които ясно отделят двете категории – бежанци и икономически мигранти. Когато става въпрос за бежанци, единственото чувство е за солидарност с тези хора, защото бягат от война и търсят спасение за живота си. От друга страна обаче, когато говорим за икономическите мигранти, трябва да има яснота за това, дали има контрол на външните граници, да знаем много добре кой идва в страната. Беше повдигнат въпросът за достъпа до образование. Дори социолозите говорят за ново „изгубено поколение“.
Най-уязвимата група сред бежанците, които пристигат в страната ни, са децата, пътуващи без родители. За тях няма осигурени самостоятелни помещения, както и специална помощ от психолози и педагози. За тези недостатъци на системата алармират от неправителствената организация на жените бежанки в България. „В момента държавата няма изградена и работеща система за подпомагане и интеграция на бежанците“ – казва Александра Попова, представител на неправителствената организация.
В момента само неправителствените организации се занимават с активната интеграция на бежанци. Както всяка неправителствена организация, така и ние разчитаме на проекти. Идвайки в България, бежанците трябва да построят живота си отново. За тази цел те имат нужда от услугите на преводачи, учители по български език, да получат информация за процедурите по получаване на бежански статут у нас. За съжаление, в сравнение с миналата година, обществото ни промени мнението си към бежанците, но в отрицателна посока. Принос за това имат някои медии, които не отразяват обективно тази тематика. Често за бежанците се говори като за нелегални емигранти, което не е правилно, защото така се насажда страх от тях сред хората. Нормална реакция е когато не разбираш езика и културата на непознатия, ти да го отхвърляш. Когато се запознаем с миналото и настоящето на тези хора, ние ще ги приемем с разбиране и съчувствие.
В брой 37 на предаването слушайте: Програми за студентски обмен свързват Великотърновския университет с българските неделните училища зад граница – разговор с доц. д-р Анна Иванова, заместник-ректор на Великотърновския университет "Св...
Комисията по отбрана подкрепи закупуването на комуникационните системи Link 22 за новите български военни кораби. Сделката за над 1,35 млн. евро влиза за одобрение в парламента при неприет бюджет за 2025 г. Министърът на отбраната увери, че пари за..
На 6 февруари се дава официален старт на работата на тунелопробивната машина "Витоша" за разширяване на Линия 3 на столичното метро към квартал "Слатина". Къртицата ще тръгне от метростанцията при бул. "Цариградско шосе" в посока към станцията до..
Деана Хааг е родена в Кливланд, щата Охайо. Израства с мечти за приключения и нови хоризонти. Завършва специалност "Изящни изкуства" в колежа..
На 5 февруари в "България днес" ви предлагаме да научим кои са българските градове, които ще издигнат кандидатурата си, за да станат Европейска столица на..
На 6 февруари се дава официален старт на работата на тунелопробивната машина "Витоша" за разширяване на Линия 3 на столичното метро към квартал..