И в летен зной, и в зимен мраз търговците не пропускат неделния ден, в който съвсем законно „превземат“ цялата централна улица в град Златица. Идват производители на плодове, зеленчуци, цветя, изделия за градината и стопанството от близо и далеч. Неделният пазар е важно събитие за малкия град. Тук можеш да срещнеш кмета, учителя, лекаря, овчаря, а на сергиите има стока за всеки вкус и джоб. Нито големият търговски център, нито разносната търговия и електронните каталози могат да заменят шарения и шумен пазар в неделя. Това е място за случайни и насрочени срещи, за размяна на шеги и непринуден разговор с търговците. Пазарният ден е истински празник. Млади семейства се разхождат там заедно с децата си и най-често се спират пред щандовете с лакомства, играчки и сладолед във фунийка. Най-полезен е пазарът може би за домакините, защото могат да избират стоката и да получават информация от самите производители. Ако погледнете отстрани хората, ще забележите удовлетворение по лицата им. Всички трескаво подбират чушки, домати, зеле, моркови, които сега най-често се купуват, защото е сезонът на туршиите. Такава стока от собствената градина предлага семейството на Веселина Бакова от с. Любен. За неделния пазар тя и съпругът й тръгват на път в три часа през нощта. Умората от дългия път не ги плаши и винаги са любезни и внимателни с хората.

Всяка неделя сме на този пазар. Ние сме производители. Стоката, която предлагаме, много се купува. Имаме много постоянни клиенти. Успели сме да получим доверието на хората. Е, имало е случаи някой да се оплаче, но винаги се стремим да бъдем коректни. Ние сме тук целогодишно, обичаме да произвеждаме само качествени неща. Остава ми година до пенсия, работя като учителка, но не изоставям труда по полето и в двора. Когато човек обича да се труди, ако е разумен с парите и гледа сериозно на работата, тогава той може да се издържа и да печели от земеделие. На пазара сме внимателни към всеки клиент. За седмицата тук са основно срещите ни с хора. Ние сме общителни, обичаме да ни идват на гости роднини и приятели, но не остава време. Мъжът ми също работи, а след като се приберем у дома, тръгваме към полето. Там грижите са ежедневни и не търпят отлагане.

Радка Илиева пристига в Златица още от съботния ден, защото пътува от Сливен, а там е стопанството й за производство на млади плодни дръвчета:

Доволни сме от срещите с хората. Най-често ни питат как става засаждането, дали сме производители, давам съвети кое е за този сезон, съответно за климата и други съвети. Предлагам над 40 вида дръвчета, но сред най-търсените са кайсия, праскова, череша, круша и ябълка. Работим заедно със съпруга ми. Постоянно се интересуваме за дърветата, които се отглеждат, търсим присадки и чрез интернет, свързваме се с други производители. За този род бизнес е важно постоянство, упорита работа, хора, които да помагат и на които да можете да разчитате, и много здрави нерви и търпение. Трудностите идват най-вече от безпаричието на хората. Всичко постигаме със собствени средства, не сме длъжници на банките, а и субсидии не получаваме. Това, което ми дава мотивация в този нелек бизнес, са хората. Повечето са усмихнати, любезни и водим приятни и полезни разговори тук на пазара. Явно има възраждане на този род пазари, които помагат производителят да се среща редовно с клиентите.

Стефан изработва собственоръчно конски юзди, каишки за домашни животни, пособия от ковано желязо и различни принадлежности за стопанството. Идва на неделния пазар вече 30 години, но се страхува, че животните намаляват, а с това замира и занаятът му.

Хората ме познават тук, търсят ме. Доверието се печели с времето, ако продаваш качествена стока и не лъжеш хората. Занаята съм научил от баща ми и от старите хора. Продавам неща и на други майстори, които няма как да идват всяка седмица на пазара. Колкото повече години идваш на пазара, натрупваш опит, уважение сред колегите и клиентите. Бизнесът събира цялото ни семейство. Помагат брат ми, баща ми, жена ми също продава с мен. Стари клиенти ми се обаждат, но не купуват, защото вече са продали коне, овце и с животни не се занимават. До преди няколко години имаше много работа, сега обаче мисля да се хващам с нова работа.