На 14 февруари е Трифон Зарезан – един от най-устойчивите и популярни народни обичаи, съхранил своя езически облик. Отбелязва се във всички региони на страната ни, свързан е с прехода от зима към пролет. Посветен на лозата и виното, Трифоновден е много весел и обичан празник. На този ден се извършва обредно първото зарязване или закройване на лозите. А виното трябва да се лее в изобилие – за да родят лозята много грозде, да са здрави стопаните, да има добра реколта. На същата дата е Свети Валентин – популярен по света, но сравнително нов за нас „вносен“ празник.
Независимо от различния си произход и смисъл, езическият Трифон Зарезан и католическият Св. Валентин все по-естествено съжителстват в представите на българите. През последните години около 14 февруари се организират различни фестивали, които съчетават в своето мото виното и любовта. Появяват се картички с цитати за неоспоримата връзка между опияняващата течност и главозамайващото чувство. Да не говорим каква изобретателност проявяват производители и туристически агенции в празничното обединяване на двете традиции. Подобни опити понякога са забавни и успешни, понякога преминават границата на естетичното. Оставайки встрани от всичко това, ние подбрахме за вас хубави народни песни, посветени на виното, на любовта, а някои от тях – и на двете.
Много народни песни разказват истории, в които момъкът първо пие руйно вино, после яхва коня си и тръгва към момини двори. Но там го посреща не любимата, а нейната майка…
Има и весели разкази за несъстояла се любовна среща – като в песента на Христо Косашки. Девойката убеждава своя избраник да дойде по вечерно време у тях – тайно от всички, разбира се. Обещава му да сложи стол под комина, но младежът скача право в огъня…
В народните поговорки наричат виното „веселѝ къща“, „разбий глава“. Счита се, че първата чаша е за здраве, втората – за веселие, а третата – за резил. Има и текстове, посветени на пиянството, в които виното „волове и къща продава“, ако човекът пие без мярка.
Наричат Трифон Зарезан още Зарезой или Трифон Пияницата. В много селища у нас, особено във винарските райони, всяка година организират пъстър и шумен празник. Производителите на грозде и вино, както и почитателите на фолклорните традиции повтарят ритуалите около зарязването на лозята, които напомнят театрални представления.
Може би трябва да припомним също, че Свети Трифон – православният празник, с който е свързан Трифон Зарезан, е на 1 февруари по нов стил. Но народният се отбелязва най-често по стар стил или и на двете дати. Казват, че според селскостопанския календар старата дата е по-подходяща, а и традицията съществува много преди преминаването от юлианския към григорианския календар. Разбира се, народният празник в цялото си великолепие е съпроводен от много песни и хора.
Снимки: БГНЕС
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Облачно
Мъгла