Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Лазаре, драго ли ти е“

БНР Новини
6
Снимка: БГНЕС

Седмица преди Великден и ден преди Цветница църквата прославя възкресението на Лазар. В българския фолклор този празник се свързва с пролетта като преходен период и символ на възкресението на живота, пробуждането на природните енергии, на младостта и новото начало.


Лазаре, излез вън! – според евангелските текстове с тези думи Христос се обърнал към своя приятел и извършил чудодейното му възкресение.



Лазаре, драго ли ти е, че иде пролет весела
– питат митичния Лазар в някои народни песни, изпълнявани на празника. Описва се и настъпването на пролетта, когато всичко от земя излиза, всичкото цвете разцъфва. В песента на Галина Дурмушлийска е разцъфнал червеният трендафил и моравият люляк. А млада невеста седи под люляка и ниже бял и червен трендафил, за да го сложи на шапчицата на своето дете.


Лазаруването е обред, който има огромно значение за социализацията на младите момичета. Счита се, че мома, която не е лазарувала, няма да се омъжи. Освен това може да я открадне змей и да се ожени за нея. Групите от лазарки обикалят цялото село. Вярва се, че носят на всички здраве и благоденствие. Песните се предават от тези, които вече са участвали в обичая. Разучаването им става от средопостница (средата на постите преди Великден). Някои от текстовете са пожелания към самите лазарки: Иди си, иди, Лазаре. Догодина пак да дойдеш. Ако не ме завариш (сред момите, а съм сред невестите), кукла ще ти донеса. Девойките обещават на Лазар и по-богати дарове, ако на следващата година ги завари с дете на ръце.





Лазарски песни има за всеки член от семейството, за различни професии и занятия, дори за момината градинка и за трендафила, под който са поставили котела с пръстените за наричанията на Цветница.

Ако в къщата има мома, която не е сгодена, ѝ пожелават с песен скоро да се задоми.




Тук ми казаха, Лазаре, (че има) мома хубава, мома гиздава. Да излезе, да я видим дали е годена, ако не е да я годим навръх Великден с пъстро яйце, да я оженим навръх Гергьовден – с шарено агне

Домакините даряват момичетата с бели яйца и пари. Парите те ще си разделят по-късно, а яйцата ще боядисат за Великден.


Описвайки символичен кръг, лазарките задължително се връщат там, откъдето са тръгнали. През цялото време пеят, танцуват, а ако срещнат пътник, изпълняват за него специални песни. Вечерта се разделят и се уговарят къде ще се срещнат на другия ден, за да извършат кумиченето – още един важен предженитбен обред.


Снимки: БГНЕС, архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10