Според народните предания, произходът на лековитите билки е свързан с вечната битка между доброто и злото, между Господ и дявола. Легенда разказва, че когато Господ направил човека от кал, оставил го на слънце, за да изсъхне и решил да си почине. Тъй като бил доста изморен, задрямал. Дошъл дяволът и намушкал многократно божието творение с пръста си (а в някои варианти на легендата – с шило). За да поправи щетата, Господ събрал треви и сложил от тях във всяка дупка. След това благословил тревите да се превърнат в лековити билки. Пропуснал само един отвор и оттам болестите започнали да се промъкват и да вредят на хората. Отново според народната вяра, целебната сила на билките е най-голяма на Еньовден, 24 юни. Тогава е празникът на свети Иван Бильобер, наричан още Иван Летни, Средѝ лѐте, Яньовден. На същата дата православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител. И до днес съществува традицията на Еньовден билките да се берат още в ранно утро, преди изгрев слънце. Това ритуално действие някога било съпътствано със специални песни. Главният герой в тях най-често е Еньо или Яньо, тръгнал „с кола за билки“. В песента, изпълнявана от женска фолклорна група от с. Голямо Крушево, Ямболско, освен за всякакви билки, Еньо тръгнал за еньовче – горско цвете с дребни жълти цветове, което цъфти около Еньовден.
В полунощ срещу Еньовден небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя, придавайки им лековита сила. Според друго поверие, земята се отваря и демоничните духове, които пазят заровеното имане започват да проблясват. Тази нощ е особено подходяща за всякакви магии и заклинания. Знаели го и девойките, които не били обучени да се занимават с магии, но пък мечтаели да спечелят сърцето на своя избраник. Като момичето, за което пеят Донка Панева и Митка Петкова от с. Маломир, Ямболско, тръгнало да бере билки на Еньовден.
Мелодиите на ритуалните песни често са сходни, с малък тонов обем, което доказва старинния им произход. А съдържанието е насочено към момичетата и невестите, участници в обичая, както и към домакините на къщите, които момите обикаляли на празника. В някои райони на страната ни съществувал моминският обичай Еньова буля. Девойките обличали 3-4-годишно момиче в сватбени дрехи. През целия ден го носели на ръце, за да не опира в земята – т.е. да не нарушава чистотата си, както и връзката си с небесните сили, и така обикаляли полето, водните източници и цялото село. Обичаят е призван да осигури плодородие, а също – добра женитба на участничките в него.
Завършва в къщата, в която предишната вечер е оставен котел с „мълчана вода“. В навечерието на празника в него потапяли китките на момичетата, на които имало пръстен или друг отличителен белег. В края на ритуалната обиколка се извършвало предженитбено гадаене. Еньовата буля изваждала някоя от китките, докато момите изпълнявали различни припевки – за овчари, занаятчии, учители, търговци и т.н. Така определяли какво занятие ще има бъдещият жених на всяка от тях.
На Еньовден завършва пътят на слънцето от зимата към лятото. Време е то да поеме обратно – от лятото към зимата. Преди това небесното светило се окъпва в реки и езера и сяда да си отпочине. Затова водата на Еньовден също има магически качества. На Еньовден и до днес много хора излизат на открито и се къпят в реки и езера, търкалят се по росните поляни, берат билки, а след това ги сушат и ги пазят за лек цяла година.
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа..