„Знаеш ли любе, знаеш ли какъв се празник задава в Стрелци село голямо, кога се жътва ожъне, кога се жито в хамбари прибере, голям се празник задава во нашето село хубаво“ – С рефрена на тази песен всяка година в най-плодородната област у нас – Тракия, отбелязват прибирането на пшеницата в хамбарите. Празникът е в края на юли и е посветен на хляба и плодородието. Народът ни казва, че никой не е по-голям от хляба и тази мъдрост се е превърнала в мото за всички – участници и гости на празника. Под сенките на парка в село Стрелци се събират стотици хора, за да засвидетелстват уважение към тежкия жътварски труд с добра дума и с песен.
Всички знаем колко дълъг път извървява хлябът, преди да стигне до трапезата ни, затова той е безценен, а всеки който уважава себе си, уважава и хляба, казват възрастните хора в селото. Наричат още хляба Божи дар, защото за добрата реколта много зависи дали ще са добри условията през годината. За българина в миналото хлябът не е бил само храна, но и символ на живот, благополучие, успех. За българина хлябът е бил свещен. С хляб и сол е посрещал скъпи гости, а и днес хлябът присъства в обредите, с които се посреща новия живот в семейство. Хлябът ни е символ на живота, благополучието, на успеха ни. Така е било преди хиляди години, така ще е в бъдеще, казват в село Стрелци и отново се готвят за Празника на хляба, който тази година е на 30 юли.
Покана за участие отново е получила певческата група „Средногорка“ при читалище „Отец Паисий“ в близкия град Брезово. Групата е изградена изцяло от самодейци ентусиасти, които имат много почетни награди и отличия от различни фестивали за народно творчество. Празникът на хляба не минава без тяхното изпълнение на жътварската песен „Ой, Вело, Вело“, в която пресъздават старинен български обичай по жътва. Обикновено жътварските песни се пеят от жени, защото жените са жънели,а мъжете до тях са връзвали класовете на снопове – казва Стоянка Пухлева, която е част от певческата група на Брезово.
В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..
Българското слово е водещата нишка на в програмата ни на 27 юни, защото в София започна международен форум, посветен на кирилицата. За литературното вдъхновение на сънародниците зад граница и картината на българския културен живот в чужбина говорим със..
Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..
Едно от висшите училища у нас, което предлага специалности с възможност за обучение на френски език, е Нов български университет (НБУ). Сред тях са..
Над 30 учени от 12 държави участват в Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност". Той започва в Националния дворец на културата в..
"Много малко му трябва на човек, за да създаде условия за това да бъдем заедно" – думите са на младия Станислав Грозданов и се превръщат в движеща сила..