Изминали са почти 1370 години от смъртта на създателя на българската държавност – хан Кубрат. През VII век Кубрат обединил прабългарите във воено-племенен съюз, наречен Велика България. Тя обхващала степите северно от Азовско и Черно море. Византийските хронисти наричат това политическо обединение Стара Велика България. В този район по това време има много степни империи, но единствената, преживяла през вековете, е българската държава. Заслуга за това има хан Кубрат, който бил силна личност с голям авторитет сред прабългарските племена. Това е първият владетел, който проявява българско държавническо мислене, преценяват историците.
И днес мисълта за хана, който управлявал Стара Велика България, събужда патриотични чувства и повдига духа на българите по света. Преди 105 години истински подарък от съдбата е откриването на богатите погребални дарове от гроба на хан Кубрат. Мястото било непокътнато близо 13 века в украинското село Мала Перешчепина. Там, през 1912 г., две деца попаднали на съкровище, докато си играели край дюните на реката. Оказало се, че в находката само златните предмети тежали над 20 кг, а сребърните - над 50 кг. Част от него било изложено в областния Полтавски музей и вероятно по-късно претопено по нареждане на Сталин, а съхранените предмети постъпили в Държавния Ермитаж на Русия. За щастие, там се пазят най-важните вещи, които по беспорен начин доказват, че гробът е на хана, създал Стара Велика България.
В Ермитажа са изложени и скиптърът на Кубрат, неговата владетелска сабя и други знаци на ханската власт.
Сега в Украйна живеят хиляди наши сънародници, като най-големи са общностите на таврийските и бесарабските българи. Техни представители са част от управлението на областта и дори са избирани за депутати в Украинския парламент. Инициативата за обозначаване и популяризиране на святото за всички нас място – гробът на хан Кубрат, подема депутатът Николай Габер. Първо там е поставена паметна плоча, а през 2012 г. се провежда общобългарски събор, на който се стичат над 3500 българи от цял свят. За есента на настоящата 2017 година се подготвя нов мащабен събор, на който се очаква да присъстват представители от всички български общности по света. Една от целите на сформирания инициативен комитет в Украйна и България еда се съберат средства за построяване на мемориален комплекс в памет на хан Кубрат и неговите наследници. Аз наричам това място в Украйна „българският Йерусалим“, защото то е важно за цялата българска нация. Дано в скоро време, когато бъде изграден мемориалният комплекс, да може всеки един българин да стигне до там и да запомни откъде тръгва българската държава и къде са нашите корени – казва депутатът от българския парламент Красимир Богданов, който е и председател на организационния комитет за общобългарския събор тази година.
Красимир Богданов изрази задоволство, че повечето от колегите му в парламента са подкрепили инициативата с дарения на собствени средства за изграждане на паметник.
Инициативният комитет на българите се радва и на пълната подкрепа на властите в Украйна и по-специално в Полтавска област – казва инж. Делян Дамяновски, изп. директор на Националната асоциация на общинските съвети в България.
Вече безспорно е признато, че именно на това място е гробът на хан Кубрат. Тепърва предстои още много българи да разберат за това свято място и да го посетят – казва Румен Спасов, българин, живеещ от 20 години в Украйна и президент на международния благотворителен фонд „Хан Кубрат“.
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23 декември 910 г. Той бил от благороден произход, но оставил всичко и последвал славянските равноапостоли св...
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..