Недалеч от село Ботево, на 30 км южно от Добрич и на 35 км северно от Варна, в местността, където бликат лековитите води на Марининото изворче белеят стените на манастира "Св. Марина". Според запазени сведения местността принадлежла на турски бей, който решил на това райско кътче сред природата да построи своя сарай. Работата започнала, но при разчистване на мястото бил намерен каменен кръст с надпис "Св. Марина". Турчинът продал цялата местност на дядо Лечо от с. Ботево, който от своя страна я подарил на бъдещия манастир. През 1882 г. църковното настоятелство решава да построи параклис и две къпални – мъжка и женска, с лековитата вода от извора. Направени са и две чешми, едната от които е със шестоъгълна форма и 12 чучура. Всичко е построено със средства, дарени от жителите на областта. За празника на Света Марина – 17 юли, в местността ставал един от най-големите събори в Добруджа. Празникът продължавал три дни, като започвал с църковен водосвет и продължавал с песни, хора и народно веселие. До 1944 г. там организирали един от най-големите пазари в Добруджа. Идвали гости от Добрич, Варна, Шумен и цяла Североизточна България. Специално за търговците бил направен дървен навес, дълъг 150 м., където да могат да разполагат стоката си. След 9 септември 1944 г. съборът бил прекратен, а достъпът до Марининото кладенче забранен. Бистрата вода била обособена като вододайна зона и отведена към съседните села. Хората от най-близкото до параклиса „Света Марина“ село – Ботево, не забравили своя празник. По стара християнска традиция те продължили да се събират там, за да измолват плодородие, здраве и небесна закрила от светицата. След демократичните промени в страната ни традицията започва лека-полека да се възстановява.
През 2016 г. за събора около Марининото кладенче дойдоха около 2000 човека. Това е знак, че има пробуждане на традициите и желание съвременните българи да съхраняват в автентичен вид наследството на народа ни – казва Мирослава Петрова, председател на читалище „Бъдеще“ в с. Ботево. – Въпреки че селото се намира на границата между Варненска и Добричка област, нашето село не е така безводно, както е по принцип в Добруджа. Наоколо е имало зеленчукови градини, а и много търговци са идвали, за да продават своите плодове и зеленчуци в дните на панаира. Гостите пристигали още от предния ден, за да пренощуват и да участват в нощното бдение в навечерието на празника. Маринин ден – така ние в Ботево наричаме празника. При нас той се свързва и с жътвата и плодородието. Сутринта се прави водосвет, а след това гостите влизат в къпалнята, за да се измият със студената вода за здраве. В началото на XX в. за празника там са се поставяли люлки, колела и всякакви атракции за малки и големи. Идвали са циркови артисти, хора, които са ходели на кокили и въобще всякакви забавления, каквито са съществували тогава.
В Ботево едва ли има жител, който да не знае и да не разказва историята за Марининото кладенче над селото.
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият Александър Батенберг, едва станал български княз, се заема да модернизира страната във всяко едно..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23 декември 910 г. Той бил от благороден произход, но оставил всичко и последвал славянските равноапостоли св...
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..