Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Славка Секутова: „Много песни съм изпяла, много радост съм дала, но и много обич съм получила“

Снимка: архив

Изпълненията на Славка Секутова са образецът на самородното граовско пеене – дял от шопската музикална традиция, характерен за районите на Пернишко, Радомирско, Брезнишко. Както казва прочутата ни певица: С думи не мога да обясня нашенското граовско “тресене“ при сватовските бавни песни. То идва неусетно в гласа, направо от дъното на душата и сърцето.

Неслучайно познавачи и любители, изумени от тази сложна вокална техника, се позовават на заложената дарба в граовския ген на избрани гласовити таланти. А Славка Секутова е една от тях. Всепризнато е майсторското ѝ владеене на този изначален песенен стил, преминал през вековете, за да му се възхищаваме и днес.

Славка Секутова е родена в София, но детството ѝ преминава в с. Беренде, Радомирско, сред песните и свирните на голямото семейство. През 1951 г. участва в ранните сутрешни предавания на Националното радио с изпълнения „на живо“ на граовските си песни. За кратко е певица в хора на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ още в първите години на основаването му. От 1953 г. следва певческия си път из страната, където с група „Наша песен“ изнася концерти по села и градове, по читалищни сцени, на мегдани, за да радва хората с любимата им музика. А в Радомирско и Брезнишко слушателите ѝ с гордост възкликвали: Пее нашата Славка.


Тази година Славка Секутова закръгли своята 90-годишнина. Пожелаваме ѝ здраве и дълголетие, още дълго да се радва на семейството си, което години наред е ощетявала от взаимност, заради концертните си турнета.

Родена съм в София, но моите родители са селяни – разказва народната певица. –Не могли да понесат градския живот, те се връщат на село. Била съм на 2 години. Най-хубавите ми спомени са от китното село Беренде. Там научих от баща си доста песни. Той е самороден талант, свиреше на цигулка и гъдулка. Братята ми свиреха на тамбура, цигулка. В нашата къща се пееше до момента, когато загубих майка си. Тогава баща ми реши отново да заживеем в София. Явих се на комисия в Радиото, приеха ме. Пееше се само „на живо“ – това беше през 1948 г. и оттогава започна моята певческа кариера. Веднъж дойде Борис Машалов, големият български певец и каза: „Слушай, нека направим група „Наша песен“, та хората, които ни слушат по Радиото, да могат и ни видят.“ Така и тръгнахме. Няма кътче, което да не съм посетила. Много песни съм пяла, много радост съм дала, но и много обич съм получила от публиката. Пътувала съм с Мита Стойчева, Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Радка Кушлева и др. Имам много хубави спомени. Били сме по гранични застави, а момчетата ни даряваха с бръшлян, цветя, които късаха наоколо. На много деца съм помагала, като съм им обяснявала, че нашата песен е национално богатство, наша гордост. В чужбина нямате представа, как се приемат нашите песни. Казват, че публиката в Англия е студена. По време на концертите англичаните ни наградиха с бурни аплодисменти. Няма място, където да не са ни посрещали с почит и уважение. Нашите песни стигат до сърцето, ако се изпеят със сърце. Когато пея си представям картини. При бавните песни – виждам мъката, плача в очите на хората. При веселите – виждам радост в очите и усмивки.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..

публикувано на 18.06.24 в 10:10

Арифе – денят, в който мюсюлманите се подготвят за Курбан байрам

Днес отново е денят Арифе, който предхожда всеки байрам, без значение дали е Рамазан или Курбан байрам. Мюсюлманите днес отдават почит на починалите си близки, като във всеки дом жените месят тесто, от което се правят мекици и се раздават на..

публикувано на 15.06.24 в 06:55

Историята на древния и вечен Пловдив оживява в международен фестивал

Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..

публикувано на 14.06.24 в 10:45