Изпълненията на Славка Секутова са образецът на самородното граовско пеене – дял от шопската музикална традиция, характерен за районите на Пернишко, Радомирско, Брезнишко. Както казва прочутата ни певица: С думи не мога да обясня нашенското граовско “тресене“ при сватовските бавни песни. То идва неусетно в гласа, направо от дъното на душата и сърцето.
Тази година Славка Секутова закръгли своята 90-годишнина. Пожелаваме ѝ здраве и дълголетие, още дълго да се радва на семейството си, което години наред е ощетявала от взаимност, заради концертните си турнета.
Родена съм в София, но моите родители са селяни – разказва народната певица. –Не могли да понесат градския живот, те се връщат на село. Била съм на 2 години. Най-хубавите ми спомени са от китното село Беренде. Там научих от баща си доста песни. Той е самороден талант, свиреше на цигулка и гъдулка. Братята ми свиреха на тамбура, цигулка. В нашата къща се пееше до момента, когато загубих майка си. Тогава баща ми реши отново да заживеем в София. Явих се на комисия в Радиото, приеха ме. Пееше се само „на живо“ – това беше през 1948 г. и оттогава започна моята певческа кариера. Веднъж дойде Борис Машалов, големият български певец и каза: „Слушай, нека направим група „Наша песен“, та хората, които ни слушат по Радиото, да могат и ни видят.“ Така и тръгнахме. Няма кътче, което да не съм посетила. Много песни съм пяла, много радост съм дала, но и много обич съм получила от публиката. Пътувала съм с Мита Стойчева, Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Радка Кушлева и др. Имам много хубави спомени. Били сме по гранични застави, а момчетата ни даряваха с бръшлян, цветя, които късаха наоколо. На много деца съм помагала, като съм им обяснявала, че нашата песен е национално богатство, наша гордост. В чужбина нямате представа, как се приемат нашите песни. Казват, че публиката в Англия е студена. По време на концертите англичаните ни наградиха с бурни аплодисменти. Няма място, където да не са ни посрещали с почит и уважение. Нашите песни стигат до сърцето, ако се изпеят със сърце. Когато пея си представям картини. При бавните песни – виждам мъката, плача в очите на хората. При веселите – виждам радост в очите и усмивки.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..