Някои от сградите вече са частни старчески домове или производствени цехове, но повечето са оставени на произвола и разрухата. В селата на региона са останали едва трийсетина школа.
Преди 10 години за последно бие школският звънец в основното училище „Хаджи Викентий“ в село Първомайци.
Има шанс животът в него да се върне, защото художници от региона и местните хора си подадоха ръка, за да превърнат училището в център по изкуствата.
Село Първомайци със своите близо 3000 жители е най-голямото във Великотърновска област. До преди десетилетие в него имаше две основно училища, но близостта на селището до градовете Горна Оряховица и Велико Търново и желанието на родителите децата им да учат в градските училища, доведе до закриването на едно от школата. А неговото начало е дадено през 1843 година, когато с дарение на Хаджи Викентий Зографски е построено първото светско училище в селото.
Днес животът в училището започва да се завръща, защото местните хора от сдружение „Родолюбец“, кметството на село Първомайци и сдружението на горнооряховските художници „ГОАРТ“ започнаха поредица от инициативи, за да положат основите пустеещото и рушащо се училище да бъде превърнато в център по изкуствата, разказва кметът на селото и възпитаник на училището Ясен Янков:
Училището е закрито през 2008 година. Първоначално беше предоставена на Общински детски комплекс. След това вече като намаляха мероприятията е предоставено на кметство Първомайци за стопанисване. Идеята за закритото училище „Хаджи Викентий“ е да стане художествен център „Хаджи Викентий“, за да може да се устройват пленери целогодишно не само с българско участие и с международно участие. Ще искаме кандидатстване по проекти за възстановяване на сградата.
За цялостният ремонт на просторното училище, което с вътрешни санитарни възли и беше с локално парно отопление, по първоначалните сметки ще са нужни поне 200 000 лева. Първата крачка вече е направена. Сдружението на горнооряховските художници „ГОАРТ“ организира пленер в училището, в който деца и професионални художници твориха, разказват художниците Янко Янков и Илия Банков:
Вземайки пример от сродни сдружения, ние обусловихме една малко по-различна идея – да има школа за деца, за възрастни дори и тук да работят професионални и непрофесионални художници.
Да се вдъхне нов живот на това училище, защото сградата като сграда е много хубава. Аз навремето съм водил часове тук с деца. Бяхме докарали два автобуса с градски деца. Подивяха в двора. Няма такова училище в града с такъв огромен двор, с кестените.
„Изкуството не може само по себе си да спаси училището, но може да помогне“, казва скулпторът Искрен Арабаджиев:
Моята работа се казва „Саниране“ и е на входа на училището. До колко един творец може да помогне за едно такова обществено дело? До колкото е достатъчна духовната подкрепа, а когато се премине в материалната част на нещата, творецът трябва да отстъпи, да направи една крачка назад. Вярвате ли, че ще успеете да реализирате идеята си това училище да стане център по изкуствата? Да, надеждата последна си отива.
В звуковия файл можете да чуете репортажа на кореспондента ни Здравка Маслянкова.
Ясно
Разкъсана облачност