Южната част на Пирин планина е известна с причудливите форми на релефа си, особено в района на Мелнишките пирамиди, на около 180 км. на юг от София. Образувани са от сиво-бели пясъци и глинести слоеве и през 1960 година са обявени за природна забележителност. Известни като Мелнишките, пирамиди, скалните образувания край града, дал името им, продължават да променят формите си, в резултат на комбинираното ерозионно действие на водата, ветровете, топлината и студа.
Сред причудливия релеф се открояват високи до 7-8 м конуси, замъци, купи и всякакви фигури, които хората с повече въображение могат да различат.
Има и типични пирамиди, образувани благодарение на скалните късове, които оформят колона, която се разширява към основата.
Извайването на земните форми се дължи и на слоевете глина по повърхността. След многократно мокрене и изпичане на слънцето, тя образува нещо като естествена “мазилка” от 1-2 см, която изпълнява защитната функция. Височината на някои от пирамидите достига до 100 метра, а по върховете им вирее разнообразна растителност, силно повлияна от средиземноморския климат.
По данни на Българското дружество за защита на птиците, мястото осигурява подходящи местообитания за 32 вида, включени в Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Затова Мелнишките пирамиди са от световно значение като представителен район за Средиземноморската биогеографска зона.
Според орнитолозите, районът е изключително важен за птиците, поради характера на растителността (пасища, храсталаци, гори), която е силно повлияна от средиземноморския климат и не се среща другаде из България. Това съчетание на най-различни природни дадености определя видовото многообразие, което е характерно за Средиземноморската биогеографска зона, като например големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum). Типичните местообитания за тези видове са пасища с храсталаци. Традиционните начини на отглеждане на лозя създават благоприятни условия там да гнездят видове като градинската овесарка (Emberiza hortulana), полската бъбрица (Anthus campestris). Там се среща и една изключително красива птица – синявицата (Coracias garrulus), обитаваща южните части на Европа.
В местността ловуват голям брой грабливи птици, като голяма част от тях гнездят в горите на южен Пирин и използват полетата и пасищата за намиране на храна.
Затова е важно терените да бъдат поддържани по естествен начин, без химикали и други агресивни практики, които унищожават трайно хранителната база на пойните птици. Така например животновъдството и лозарството естествено поддържат местообитанията, а пашата пречи ливадите да буренясват. Все повече хора търсят естествените и чисти продукти, независимо, че струват по-скъпо. Затова и местните жители от района на Мелнишките пирамиди искат да поддържат поминъка си така както са го правили и предците им. Точно за тях екологичната мрежа “Натура 2000” предлага допълнителни възможности по програмите “Развитие на околната среда” и “Развитие на селските райони”. За съжаление, малцина успяват да се вместят в бюрократичните рамки и многобройните европейски изисквания, не защото не отговарят на критериите, а заради спънките и дългото обикаляне по институциите. Затова и обикновените фермери, които веднъж са изминали целия път, отказват да кандидатстват отново, това е и причината да усвояваме едва 30 на сто от фондовете.
Остава надеждата – на хората от района да не им хрумне да продадат имотите си на крупни бизнесмени, които да превърнат природното богатство в голф игрище или ветроенергиен парк.
В Деня на отворените врати – 15 юни, за пръв път пред посетителите на Музея на мозайките в Девня ще бъдат представени и реставрираните находки, открити през 2023 година. Става въпрос за глинени съдове и лампи, изработени в стила на майсторите от..
Любимият на малки и големи Фестивал на цацата поставя началото на морските приключения в курортното селце Кранево! Атрактивна програма, много музика, танци, игри и богата кулинарна селекция очакват гостите край северния ни черноморски бряг от 14..
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..