Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Илия Учиков: За мен гайдата е магия, тя е животът ми

Илия Учиков с 9-годишната певица Мария Бечева
Снимка: личен архив

Ако търсите извора на самобитната родопска песен под достолепния съпровод на каба гайдата, доверете се на  изкуството на Илия Учиков. Той е основател и ръководител на ансамбъл „Орфей“ от гр. Чепеларе, с идеята ревностно да пази и популяризира старинния изпълнителски стил на родопската музикална традиция.

С такива намерения, през 2007 г., Илия събира заедно деца, младежи и възрастни, за да представят родните си песни, хора и местни носии в техния изначален вид. Създава и школа по гайда за млади таланти. Индивидуално се занимава с гласовити солисти за техните сценични изяви по фестивали и конкурси, които  пеят под неговия гайдарски съпровод. Ансамбъл „Орфей“ развива дейност към читалище „Родопска искра 1880“ в гр.Чепеларе. Музикантската работа на Илия Учиков бързо печели сърцата на местните жители. Привлечен е за гайдар и на певчески групи  в Средните Родопи: селата Павелско, Върбина, Смилян и др. Родолюбивата му творческа дейност дава изключителни резултати – многобройни са наградите от участията на неговите формации, солисти на фестивали и конкурси. Като изкусен гайдар той влага умения и талант и в изработването на каба гайди. От години поддържа работилница за гайди в Чепеларе, към която проявяват интерес и някои от неговите ученици.

Илия Учиков е роден в с. Широка лъка. От дете е привлечен от звука на родопската гайда и на 10 г. вече опитва да я овладее. Сигурно и роднинството с прочутия гайдар Дафо Трендафилов, по майчина линия, е повлияло да се посвети на този инструмент. Открил заложбите на малкия Илия, още приживе именитият гайдар обявява: Илия ще е моят наследник в свиренето. А този завет Илия продължава всеотдайно и с много любов да следва като музикант, художествен ръководител и пазител на вековното фолклорно наследство от Родопите.

Ето какво сподели Илия Учиков за началото, успехите на музикантската си дейност в Чепеларе и селищата в Средните Родопи.

Аз съпровождах на една битова група в Чепеларе, която беше към читалището преди 20г. Започнах и като преподавател по гайда и така се роди идеята момичета, момчета заедно да пеят и свирят. Част от гайдарите и почти всички момичета от ансамбъла и танцуват, а възрастните жени само пеят. Децата идват с голям ентусиазъм на репетиции и на участия в страната и чужбина. Имаме огромен репертоар, който е създаден и събиран още от 1951г., когато е създадена групата. Имаме 1-2 жени, които са от самото й начало. На сцена винаги излизаме с песни, които не сме пели досега. Хубаво е, че търсим нови, непознати песни, но поддържаме и старите, за да не се забравят. Гайдата е капризен инструмент, иска поддържане – кордите се късат, пискуните са развалят... Заех се заех да изработвам гайди, вече повече от 30 години. Имам нужната техника и работилница, за да ги правя. Така поддържам инструментите на ансамбъла и изработвам по поръчка. По фестивали ходим само там, където си заслужава, а не по места, където дават наградите "на килограм". Освен златни медали, други не сме получавали. Миналата година имахме покана от българската общност в Лондон, Англия за уъркшоп, открити уроци за чужденци и българи за родопски песни и гайда. Бяхме две седмици в Оксфорд, Кембридж. Аз свиря тук в доста читалища. Няма по-активен гайдар от мен в Средните Родопи. Фолклорът във Върбинка, Чепеларе,  Могилица, Смилян, Павелско (макар да е близо до Чепеларе) е различен и трябва да си готов, да знаеш всички тези разлики, да ги свириш както трябва. Моята философия за гайдата е, че тя е магия, това ми е животът, за мен тя е всичко.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10