В традиционните представи на българина периодите на преход от един сезон към друг са добро време за гадания, магически практики и предпазващи ритуали. Затова и народните обичаи в края на календарната година си приличат в определен смисъл. Особено в дните на т. нар. Вълчи празници, които са сред най-опасните в годината. Тогава действат редица забрани – жените не работят, не се използват остри предмети и пр. В някои селища на Северозападна България вярвали, че Вълчите празници завършват на 9 декември, когато според църковния календар почитаме Света Анна, майката на Дева Мария. Народният празник се нарича Света Ана Зимна, както и Анино зачатие, Анино зачакье, Янино зачатие, Аньовден.
Според Светото писание Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Както в много древни култури това се приемало за лош знак и те постоянно отправяли молитви към Бог да ги дари с рожба, като обещавали да му я посветят. Молитвите им били чути и Анна родила момиченце – бъдещата Богородица. Това е отразено и в народния култ към светицата. Света Ана се приема за закрилница на бременните, децата, на брака и семейството, а нейният празник се почита главно от жените. В Търновско майките не работели, за а не боледуват децата им. Същият празник почитали и в Странджанско, но на 22 декември. Наричали го Света Ана или Тъйяна.
Подбалканското село Турия посреща над хиляда участници в маскарадните игри "Старци в Турия“. В тазгодишното издание на фестивала на 30 март ще се включат 28 кукерски групи от цяла България. Ежегодно събитието привлича хиляди гости от страната и..
"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..
В българската библиотека "Христо Ботев" в Кишинев беше представена книгата "Човекът в къщата – къщата в живота на човека. Традиционната къща на българите в Република Молдова като част от културното наследство“. Автор на труда е докторът на..