„Род-семействоо-отечество” е темата на традиционния луксозен календар на Историческия музей-Пловдив за 2018 г. Стилното издание представлява единство на текст и образи от миналото, превърнали се в символи на града под тепетата. Надникваме в календара с директора на музея Стефан Шивачев:
Този календар стана една добра традиция за пловдивчани и за всички хора, които обичат нашия град, за тези, които са пръснати по света и харесват историята на Пловдив. Миналата година показахме паметни за града места – площади, улици, различни квартали, а тази година темата е „Род-семейство-отечество”. В календара отдаваме дължимото на тези фамилии, които идват в Пловдив през първото десетилетие на XIX век от Средногорието, Стара планина, Родопите, Македония. Тук те намират великолепна почва за изява. Натрупват богатство и се утвърждават като водещи в занаятчийския еснаф и търговията от Измир до Виена и Манчестър. Именно тези фамилии започват борбата за утвърждаване на българщината в този край. През XIX век Пловдив е ориенталски град с преобладаващо мюсюлманско население, а православните жители се гърчеят. Именно тези фамилии, дошли от възрожденски градчета, застават начело на борбата за българското. Още през 1849 г. те предлагат българско име на града – Пловдив. Дотогава са го наричали с турското име Филибе или с гръцкото Филипопол. Впоследствие те финансират изграждането на православни храмове, които и днес са гордост за града ни. Създават и епархийското училище – в него се обучават преподавателите за училищата по цяло Българско. Издадени са повече от хиляда учебници и помагала, които стават основата на новобългарското образование по нашите земи. Мисля, че в календара успяхме да постигнем единство между историческата фотография и ценната информация за тези големи българи.
Когато се заселват в града, представителите на тези фамилии са само с килийно образование, получено в черкви и манастири, но децата им получават европейско образование и много от тях оглавяват стопанския и политическия живот на свободна България. Сред тях има изявени политици, кметове, лекари, инженери и архитекти. Няколко конкретни примера откроява Стефан Шивачев:
Д-р Константин Стоилов е първият българин, доктор по право, завършил в Германия, специализирал във Франция и става министър-председател на България два пъти – през 1887 и 1894-1899 г. Иван Евстатиев Гешов завършва търговски науки в Манчестър и е многократно министър и министър-председател на България през 1911-1913 г. Иван Стефанов Гешов също завършва в Манчестър и е един от най-успешните кметове на Пловдив, след това дипломат. Второто и трето поколение на тези пловдивски фамилии са част от хората, които с право наричаме „строители на съвременна България“.
Празничният календар пресъздава духа на Пловдив от миналото и неговото, съхранено и до днес, очарование. Разказва за родолюбците, които са се завръщали тук, за да приложат на българска земя наученото в чужбина.
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили силите на мрака. Това е един от най-тачените есенни неподвижни християнски празници, наричан още..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..