„Род-семействоо-отечество” е темата на традиционния луксозен календар на Историческия музей-Пловдив за 2018 г. Стилното издание представлява единство на текст и образи от миналото, превърнали се в символи на града под тепетата. Надникваме в календара с директора на музея Стефан Шивачев:
Този календар стана една добра традиция за пловдивчани и за всички хора, които обичат нашия град, за тези, които са пръснати по света и харесват историята на Пловдив. Миналата година показахме паметни за града места – площади, улици, различни квартали, а тази година темата е „Род-семейство-отечество”. В календара отдаваме дължимото на тези фамилии, които идват в Пловдив през първото десетилетие на XIX век от Средногорието, Стара планина, Родопите, Македония. Тук те намират великолепна почва за изява. Натрупват богатство и се утвърждават като водещи в занаятчийския еснаф и търговията от Измир до Виена и Манчестър. Именно тези фамилии започват борбата за утвърждаване на българщината в този край. През XIX век Пловдив е ориенталски град с преобладаващо мюсюлманско население, а православните жители се гърчеят. Именно тези фамилии, дошли от възрожденски градчета, застават начело на борбата за българското. Още през 1849 г. те предлагат българско име на града – Пловдив. Дотогава са го наричали с турското име Филибе или с гръцкото Филипопол. Впоследствие те финансират изграждането на православни храмове, които и днес са гордост за града ни. Създават и епархийското училище – в него се обучават преподавателите за училищата по цяло Българско. Издадени са повече от хиляда учебници и помагала, които стават основата на новобългарското образование по нашите земи. Мисля, че в календара успяхме да постигнем единство между историческата фотография и ценната информация за тези големи българи.
Когато се заселват в града, представителите на тези фамилии са само с килийно образование, получено в черкви и манастири, но децата им получават европейско образование и много от тях оглавяват стопанския и политическия живот на свободна България. Сред тях има изявени политици, кметове, лекари, инженери и архитекти. Няколко конкретни примера откроява Стефан Шивачев:
Д-р Константин Стоилов е първият българин, доктор по право, завършил в Германия, специализирал във Франция и става министър-председател на България два пъти – през 1887 и 1894-1899 г. Иван Евстатиев Гешов завършва търговски науки в Манчестър и е многократно министър и министър-председател на България през 1911-1913 г. Иван Стефанов Гешов също завършва в Манчестър и е един от най-успешните кметове на Пловдив, след това дипломат. Второто и трето поколение на тези пловдивски фамилии са част от хората, които с право наричаме „строители на съвременна България“.
Празничният календар пресъздава духа на Пловдив от миналото и неговото, съхранено и до днес, очарование. Разказва за родолюбците, които са се завръщали тук, за да приложат на българска земя наученото в чужбина.
България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г. 51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..
В античния град Хераклея Синтика откриха много добре запазена двуметрова статуя с глава. Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок към II век сл. Хр, когато тази практика вече е била архаична. Иконографският тип е на бог Хермес и подобни..
В деня на Вси Светии, когато Православната ни църква отбелязва Събора на 12-те апостоли и паметта на всички знайни и незнайни Христови мъченици и изповедници, миряните в България бяха възнаградени за вярата си. Едва ли има по-щастлив от Божия народ,..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син..
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от..