Броени дни след като пое за първи път ротационното председателство на ЕС, България е част от интензивни дипломатически действия. Премиерът Шиндзо Абе направи първо в историята на двустранните отношения посещение на японски министър-председател в България, премиерът Бойко Борисов замина за Азербайджан, в София бе посрещнат президентът на Черна гора Филип Вуянович, а в същия ден новоназначеният само преди седмица полски външен министър Яцек Чапутович си стисна ръцете с българския дипломат № 1 Екатерина Захариева. САЩ също не пропуснаха момента, за да пожелаят успех на българското европредседателство с визита на заместник-помощник държавен секретар Хойт Ий. Поредицата от значими външнополитически събития кулминира с новината, че македонският парламент е ратифицирал Договора за сътрудничество и добросъседство с България, на който София държи извънредно много.

Какво всъщност е общото между тези разнопосочни събития и какво подсказва тази активност?

На първо място трябва да се подчертае, че тази трескава външнополитическа активност свидетелства по най-убедителен начин за мястото и ролята на България на международната сцена. България е средно голяма европейска страна член на Европейския съюз, но в момента е в центъра на вниманието на международните наблюдатели, които отблизо следят всяка нейна крачка на дипломатическия фронт като председател на Съвета на Европейския съюз. И като такава тя дава сега ясен сигнал, че няма да остане безразлична към основните международни проблеми, засягащи по някакъв начин интересите на Евросъюза или нейните собствени.

Премиерът на България Бойко Борисов отиде в Азербайджан по покана на президента Илхам Алиев. Това посещение изглежда напълно логично и естествено на фона на българските амбиции в страната да бъде изграден европейски газов хъб, който да предлага на европейските страни газ от най-различни източници. Тази идея получи подкрепата на Брюксел и по време на разговорите по случай началото на българското европредседателство шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер даже публично връчи на българския премиер схема-проект на този газов хъб.

А от Азербайджан се очаква да доставя газ за този център за търговия на едро. Вече има подписано споразумение за доставката на 1 млн. куб. м от 2020 година нататък, но българското правителство може да настоява за увеличение на доставките, тъй като договореният обем е доста скромен за един европейски газов хъб. Алиев предложи на Борисов инвестиции в газоснабдяването на домакинствата в България. Но връзките между двете страни няма да бъдат единствено чрез газопроводите, защото тръгна и нова редовна авиолиния Баку-София, от която се очаква да активизира диалога между не чак толкова отдалечените две държави.

Азиатското направление в интересите на страната се конкретизира и придобива нови, по-реални измерения и с визитата в страната на японския премиер Шиндзо Абе.

Досега японски премиер не беше идвал на официално посещение в България, въпреки че сътрудничеството между двете държави беше на едно доста добро равнище. Сега Токио изглежда чувства нуждата да получи още по-ясна подкрепа на фона на обтегнатите отношения със Северна Корея и растящите глобални амбиции на Китай. Японският премиер видя, че може да разчита на българска подкрепа и  демонстрира готовност за задълбочаване на двустранното икономическо сътрудничество.

България постави своето първо европредседателство под знака на европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Това сигурно се знае от президента на Черна гора Филип Вуянович и той очевидно пристигна у нас за среща с българския президент с цел да разбере повече за конкретните планове на София в тази посока.

Всъщност това е първата визита на държавен глава на страна от Западните Балкани в София след като тя пое председателството на Съвета на ЕС, което говори за волята на Черна гора да води активна политика за интеграция в Евросъюза. Очаква се до февруари Западните Балкани да имат обща стратегия за присъединяване.

Едно от заслужаващите особено внимание посещения е светкавичната визита на току що назначения външен министър на Полша Яцек Чапутович. В момента отношенията на страната му с Брюксел са в криза и Полша е заплашена от лишаване от правото на глас в обединена Европа. Затова Варшава търси съмишленици и съюзници дори извън Вишеградската четворка.

Сега, в качеството си на европредседател, София има още по-важна роля и усилията на Полша да спечели нейната подкрепа се удвоиха. Наблюдателите не пропускат обаче да отбележат, че България води доста по-мека политика и не е склонна да се ангажира в конфликти между Брюксел и някоя страна-членка. Каквито и да са резултатите от тези дипломатически действия, няма съмнение, че България е твърдо решена да играе доста по-активна роля на международната сцена по време на своето европредседателство.