Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Занаятът на ковача е символ на дома и огнището, казва майстор-занаятчията Атанас Пеев

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Дойде ли Атанасовден и зимата си отива! – това казвали старите българи, които отбелязвали празника на Св. Атанасий Велики на 31 януари, по стар стил. В наши дни денят за прослава на православния светец е на 18 януари. Първият месец от годината по нашите географски ширини е мразовит, с много сняг и ниски температури. Въпреки това, ако се вслушаме в гласа на природата, ще забележим, че под ледената покривка се подават първите кокичета, някъде от дърветата се обажда птица, а слънцето сякаш се опитва да прогони мрака от дните ни. Въпреки, че празникът е изместен с близо две седмици назад, пак можем да кажем с надежда: идва Атанасовден и прогонва зимата!

Преди деня на Св. Атанасий православните християни почитат Св. Антоний Велики – на 17 януари. Според представите на народа ни Андон и Атанас са двама братя ковачи, затова двата празнични дни се честват и като почит към труда на всички ковачи, ножари, железари и налбанти. Техният празник е повод за срещата ни с един съвременен майстор на изделия от ковано желязо, който сякаш има дарба в занаята, дадена му от небесния покровител.

Атанас Пеев е на 34 години, родом е от Смолян. Завършил е местното художествено училище със специалност металопластика. Откакто се помни, той винаги се е занимава с ковано желязо. Малко по малко ковашката работа стана моя професия – казва Атанас Пеев и продължава:




За да бъдеш добър в занаята, се изисква и много трудолюбие. Това е тежък занаят, не е леко да размахваш чука, затова е нужно да обичаш материала, който обработваш, да обичаш работата си. Най-важното е да го носиш в сърцето, защото успехът идва трудно, а и занаятите ни замират. Преди много години работата на ковача е била сред най-търсените в града и селото. Така е било, защото целият бит в дома е бил свързан с метала. От него са се правели сечива, уреди за обработка на земята, за огнището и т. н. В днешно време аз няма как да се затворя само в ателието и да се отдам единствено на ковашката работа. Моят ден е много разнообразен занимавам се и със скулптура, а в свободното си време свиря на каба гайда. Случва се един ден да съм в работилницата, а на следващия да отида някъде на участие с гайдата. Това ми разнообразява ежедневието и много ме вдъхновява. Никога не се повтарят поръчките за изделията от ковано желязо. Всеки иска нещо различно и процесът на направата е доста интересенот съставянето на модела, до крайния вид на изделието. Техниката и машините помагат и в занаятите, но никога няма да изместят човешкия труд. Кованото желязо не може без да го пипнеш, да го чукнеш и така да си проличи, че човек го е правил. В това е чарът на занаятчийските изделия. Много са хората, които казват, че предпочитат в ежедневието си да използват и да се докосват до неща, направени не от машина, а от човешка ръка.

Ковачът Атанас Пеев беше удостоен с престижната награда „Пазител на традициите” за 2013 година. Майсторът спечели единодушно високата оценка на журито и на публиката сред младите участници в категорията „Занаяти”. В конкурса той се съревноваваше с още седем утвърдени занаятчии от цялата страна. На тържеството по връчването на наградите Атанас Пеев зарадва публиката със свое изпълнение на каба гайда. Добрите оценки и отзиви, които чувам, ми дават повече сила и желание за работа  казва Атанас Пеев и продължава:

За мен приятелите са едно от най-важните неща. Винаги на именния си ден съм с приятели, събираме се, свирим на гайдата, пеем и се веселим това ни е традиция. Аз съм щастлив, че имам много верни приятели, с тях сме и в делник, и в празник, помагаме си във всичко. Ние, родопчаните, сме известни с това, че сме гостоприемни и отворени към хората. Всеки е добре дошъл при нас, няма да оставим никого гладен или да не го приютим в домовете си. Винаги е било така, понеже животът в планината е по-суров, а това прави хората по-сплотени и дружелюбни. Почти всяко дете в Родопите е закърмено със звуците на гайдата. Хубавото е, че децата при нас стават все повече и няма как да не проявят интерес към родопската гайда. Всеки носи нейния глас в душата си, само трябва да се отключи интересът към свиренето на гайдата.


Снимки: БГНЕС, pazitelnatradiciite.com и radiovelikotarnovo.com



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Има шансове гордиевият възел в парламента да бъде разсечен

ГЕРБ-СДС оттеглиха номинацията си за председател на парламента. При осмия опит за избор, кандидатите за председател на Наодното събрание са трима. "Възраждане" отново номинираха Петър Петров, "Има такъв народ" отново издигнаха Силви Кирилов, а..

публикувано на 29.11.24 в 12:24

В Перник откриват стенопис по случай 20-годишнината от приемането на България в НАТО

Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на Великобритания, Турция и Черна гора, заместник-външният министър Невяна Митева, областният управител на Перник..

публикувано на 29.11.24 в 07:05

85% от свидетелите на уличен тормоз не знаят как да се намесят

Кампания срещу уличното насилие Stand Up ще се проведе днес и утре под купола на столичното Ларго, съобщиха от Регионалния исторически музей – София.  Оказва се, че по целия свят над 80% от жените са преживели форма на уличен тормоз, но 85% от..

публикувано на 29.11.24 в 06:50