Когато излезе романът на Ивайло Петров „Хайка за вълци“ през 1985 г., имаше едно стъписване дали да не бъде спрян този роман. Това беше в навечерието на обществените промени у нас. Романът обаче се пребори за себе си и превърна своя автор в големия класик на цялата тази епоха на социалистическа България. Той е човекът, който каза истината за това време и я изрече по абсолютно безпощаден начин, без да идеализира никой от героите му – с тези думи литературният критик проф.Михаил Неделчев припомни за голямото наследство на писателя. Ако беше сред нас, Ивайло Петров щеше да навърши 95 години (роден e на 19 януари 1923 г.). Големият творец обаче продължава да вълнува съзнанието на читателите. Доказателство за това беше многобройната публика, която се събра в Столичната библиотека, за да си припомни книгите, а заедно с тях и картините, нарисувани от ръката на писателя.

Паметта за Ивайло Петров може да бъде представена в много посоки. Може да е памет за човека и памет за грандиозния писател, какъвто той е в цялото си творчество, като се започне от повестите „Нонкина любов“, „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“ и най-вече романът му „Хайка за вълци“ – казва проф. Михаил Неделчев и продължава.

С „Хайка за вълци“ Ивайло Петров израсна като големия класик на най-новата българска литература. Това е епохална книга, тя изкупи греховете на други големи писатели, които са били влиятелни за времето си, но са правили творчески компромиси през 50-те и 60-те години на миналия век. А книгата на Ивайло Петров е едновременно безпощадна и заедно с това е написана с любов към хората в България. Тя не е сатира, не е гротеска. Тя е книга трагическа и същевременно възвисяваща всеки, който може да я прочете с разбиране. Аз съм общувал много с Ивайло Петров, бяхме колеги в издателство „Български писател“. Срещите с него бяха предизвикателство, защото той беше взискателен събеседник. Много държеше на словото и беше безкомпромисен към смисъла. Същевременно беше и присмехулник, обичаше хумора, но не празната и безсмислена веселба, а по-скоро хубавото и остроумно слово. Той никога не се смееше гръмко, а говореше тихо и спокойно, с внимание към събеседника и към думите си.

За Ивайло Петров литературните критици категорично казват, че всички негови книги са обичани и много добре приети от читателите. Но интересът към романа „Хайка за вълци“ още с появата си е изключителен. С него Ивайло Петров излезе от епохата на социализма, като осмисли по необикновен начин тези 45 години и я пресъздаде чрез своя критически поглед върху събитията – казва Михаил Неделчев. В романа се разгръща сложен модел на геополитическо мислене, пресъздаден чрез модела на Добруджанския чифлик срещу който застават околните села, за да го унищожат. Чифликът, независимо къде се намира, е нещо, срещу което обикновеният селянин въстава. Това е основният конфликт в романа на Петров, но той е и нещо много по-сложно, защото показва как идеологията може да превърне човека в звяр. Как тя, с цялата ѝ агресивност и псевдохуманност може да направи човека убиец, насилник и как всичко това разрушава тъканите на обществото ни. Ивайло Петров обича и познава живота в българското село, той познава и сложните обществени процеси през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, но в „Хайка за вълци“ той е и безпощаден към живота в селото, с неговия консерватизъм и т. нар. традиционен морал. Към това, че в такава среда талантливият човек може да бъде погубен и има примери за това. Едно от най-зловещите неща, които могат да ни се случат, е в живота ни да има празни времена. Те са черни дупки, които ни поглъщат – и нас, като личности, и общността като цяло. В тази връзка Ивайло Петров ни даде мярката, знаците и сюжетите, от които да се поучим от миналото.

Снимки: Гергана Манчева