Когато излезе романът на Ивайло Петров „Хайка за вълци“ през 1985 г., имаше едно стъписване дали да не бъде спрян този роман. Това беше в навечерието на обществените промени у нас. Романът обаче се пребори за себе си и превърна своя автор в големия класик на цялата тази епоха на социалистическа България. Той е човекът, който каза истината за това време и я изрече по абсолютно безпощаден начин, без да идеализира никой от героите му – с тези думи литературният критик проф.Михаил Неделчев припомни за голямото наследство на писателя. Ако беше сред нас, Ивайло Петров щеше да навърши 95 години (роден e на 19 януари 1923 г.). Големият творец обаче продължава да вълнува съзнанието на читателите. Доказателство за това беше многобройната публика, която се събра в Столичната библиотека, за да си припомни книгите, а заедно с тях и картините, нарисувани от ръката на писателя.
Паметта за Ивайло Петров може да бъде представена в много посоки. Може да е памет за човека и памет за грандиозния писател, какъвто той е в цялото си творчество, като се започне от повестите „Нонкина любов“, „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“ и най-вече романът му „Хайка за вълци“ – казва проф. Михаил Неделчев и продължава.
С „Хайка за вълци“ Ивайло Петров израсна като големия класик на най-новата българска литература. Това е епохална книга, тя изкупи греховете на други големи писатели, които са били влиятелни за времето си, но са правили творчески компромиси през 50-те и 60-те години на миналия век. А книгата на Ивайло Петров е едновременно безпощадна и заедно с това е написана с любов към хората в България. Тя не е сатира, не е гротеска. Тя е книга трагическа и същевременно възвисяваща всеки, който може да я прочете с разбиране. Аз съм общувал много с Ивайло Петров, бяхме колеги в издателство „Български писател“. Срещите с него бяха предизвикателство, защото той беше взискателен събеседник. Много държеше на словото и беше безкомпромисен към смисъла. Същевременно беше и присмехулник, обичаше хумора, но не празната и безсмислена веселба, а по-скоро хубавото и остроумно слово. Той никога не се смееше гръмко, а говореше тихо и спокойно, с внимание към събеседника и към думите си.
За Ивайло Петров литературните критици категорично казват, че всички негови книги са обичани и много добре приети от читателите. Но интересът към романа „Хайка за вълци“ още с появата си е изключителен. С него Ивайло Петров излезе от епохата на социализма, като осмисли по необикновен начин тези 45 години и я пресъздаде чрез своя критически поглед върху събитията – казва Михаил Неделчев. В романа се разгръща сложен модел на геополитическо мислене, пресъздаден чрез модела на Добруджанския чифлик срещу който застават околните села, за да го унищожат. Чифликът, независимо къде се намира, е нещо, срещу което обикновеният селянин въстава. Това е основният конфликт в романа на Петров, но той е и нещо много по-сложно, защото показва как идеологията може да превърне човека в звяр. Как тя, с цялата ѝ агресивност и псевдохуманност може да направи човека убиец, насилник и как всичко това разрушава тъканите на обществото ни. Ивайло Петров обича и познава живота в българското село, той познава и сложните обществени процеси през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, но в „Хайка за вълци“ той е и безпощаден към живота в селото, с неговия консерватизъм и т. нар. традиционен морал. Към това, че в такава среда талантливият човек може да бъде погубен и има примери за това. Едно от най-зловещите неща, които могат да ни се случат, е в живота ни да има празни времена. Те са черни дупки, които ни поглъщат – и нас, като личности, и общността като цяло. В тази връзка Ивайло Петров ни даде мярката, знаците и сюжетите, от които да се поучим от миналото.
Снимки: Гергана Манчева
Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..
Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..
Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...