Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

88-годишният алпинист Борис Туечки: България е най-хубавата страна!

БНР Новини
6
Снимка: личен архив

Борис Туечки на връх МатерхорнС алпинизъм Борис Туечки започва да се занимава от 30-годишен. „Малко по-късно започнах, защото учех вечерно, работех… Но имах нужда от отмора и тръгнах по планините“, разказва алпинистът. Днес, на 88 години, Борис Туечки пази спомени за красотата на света, видяна от множество върхове в Европа и Азия: Айлънд пик в Хималаите, трудния Матерхорн и Монблан в Алпите, 4- и 5-хилядници в Кавказ, сред които първенецът Елбрус… Удостоен е с всички отличия на Българския туристически съюз (БТС) – бронзов, сребърен и златен медал „Алеко Константинов“, и е майстор на спорта по алпинизъм. През 1984 г. на 54-годишна възраст се включва в българската експедиция до Еверест. Тогава за първи път българин – Христо Проданов, сам и без кислород, стъпва на най-високия връх на планетата и остава завинаги в ледената му прегръдка.

Аз фактически не бях в групата на експедицията. Там бяха по-млади хора. Но с един друг алпинист решихме да отидем да помогнем и се присъединихме малко по-късно, – разказва Борис Туечки за паметното изкачване. – Точно в деня, в който пристигнахме, Христо Проданов качваше върха и беше голяма радост, ентусиазъм. Понеже не е носил българското знаме, той е откъснал парче от съветското, оставено от предишна експедиция. Когато тръгва надолу, вече е 6 часа. Преди това, за да се облекчи, е оставил раницата си по-надолу. На връщане не стига до нея. Стъмва се и е принуден така да пренощува някъде. След това знаете какво се случи. Като алпинист Христо Проданов беше най-добрият между нас.




Връх Арарат
На връх АраратНай-паметното за Борис Туечки изкачване обаче се случва 10 години преди това. През 1974 г. той е ръководител на експедицията до Арарат в Турция. Те стават първите българи, изкачили върха, известен с легендата за Ноевия ковчег. В експедицията, организирана от алпийския клуб на дружество „Алеко“, участват 7 души. Четирима изкачихме върха, другите останаха долу с багажа и двете ни коли. Едната от тях беше „Запорожец“, чийто шофьор бях аз. С тази кола се качихме до 2 475 м надморска височина, си спомня Борис Туечки. Красотите на света той запазва в снимки, които е представял в множество фотоизложби.

Ходил съм много – в Алпите, Кавказ, Памир… Но за мен България е най-хубавата страна – като природа, като даденост, – признава събеседникът ми. – Жалкото е, че при нас хората не ценят природата. Докато в Австрия, Швейцария, например, имат много хубав ред, чистота, пазят, уважават и обичат планината.

И днес Туечки не спира. Ходи в планината в сняг, бури и ветрове. Не пропуска събота-неделя да изкачи Черни връх, а през зимата – и да се спусне със ските си надолу.

На Черни връх
Питам го, коя е любимата му българска планина:

Мога да кажа, че всички планини са ми любими. Но Пирин е най-дълбоко в сърцето ми. По-див е, по-хубав, с великолепни гледки от височините му, с много езера и върхове. Ходил съм и лятно време, но най-често през зимата. Правехме траверси. От нашия клуб „Алеко“ всяка година правехме най-трудния траверс – Рила-Пирин, от шеста категория.

Кременските езера в Пирин
През последните години Борис Туечки е водач в поклонническия поход „Рилски чудотворец“. Началото на инициативата е поставено през 2010 г. Неин организатор е Богословският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с благословията на Софийската Света митрополия и подкрепата на Столична община. Ежегодно през август множество поклонници изминават пътя от София през Витоша, Верила, Рила през Седемте рилски езера до Рилския манастир, където през 1469 г. са пренесени мощите на небесния закрилник на България Св. Йоан Рилски.

На едно от Седемте рилски езера
Първата и втората година не знаех за похода, но после се включих и започнах да водя, разказва Борис Туечки:


В началото бяха по-малко участниците – 60-70 души. Миналата година бяхме вече 180 човека на всякаква възраст. Най-малкият участник беше на 3 месеца. Предишната година родителите му са участвали в похода и тогава са го планували. А този път решиха да дойдат с бебето. В похода идват различни хора. Някои от тях се включват от разни места. Не е задължително да се премине пътят от началото до края. Носим палатки, спални чували. Спим по дворове на църкви и къщи. Канят ни и в Цари Мали град, където ни посрещат много добре. Има съпътстваща кола, която носи тежкия ни багаж. Вървим само с леки раници с храна за обед и дрехи. Всеки ден изминаваме около 25 километра. Технически трудности по пътя няма и всеки добър турист може да се включи
.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Безплатните турове на Open Vratsa, които разкриват красотите на Враца и на Врачанския Балкан

От това лято посетителите на Враца могат да опознаят планинското градче чрез напълно безплатните обиколки с гидове по модел на подобни турове, които се предлагат в големите европейски градове. Идеята е гостът, който за пръв път посещава северозападния..

публикувано на 09.08.24 в 12:30

Хотел или ваканционен имот – кое е по-изгодно и удобно?

С 30-40 % се е увеличило предлагането на ваканционни имоти в България през последните три години. Към момента техният брой надвишава 20 хиляди. Все повече клиенти предпочитат да си наемат апартамент или дори цяла къща през ваканцията си в България..

публикувано на 05.08.24 в 10:40

Къщи за гости като етнографски музеи – да отдъхваш в автентична селска обстановка край Дунав

Скрити от погледа на масовия турист, дунавските села са магнит за ценителите на природата в търсене на уединение и автентични преживявания. Тези пътешественици избират малки крайбрежни села като Сребърна, Гиген, Ветрен, Ново село и други, където..

публикувано на 29.07.24 в 11:10