Сирни заговезни е празник, който винаги се пада в неделя, седем седмици преди Великден. Наричат го още Сирни поклади, Прошчани поклади, Прошка, Прочка, Ората, Сирна запрошка… Това е ден, в който трябва да поискаш прошка от своите близки, но и да дадеш опрощение за грешките на другите. Някога обичаят по искане и даване на прошка се изпълнявал през цялата седмица между Месни заговезни и Сирница. По-младите отивали при по-възрастните, семейните двойки посещавали своите кумове. Покланяли се ниско, целували ръка и казвали: „Прощавай!“ И очаквали отговора „Простено да ти е!“ По традиция, след привършване на тези ритуали и между членовете на семейната общност, фамилията се събира около празнична трапеза. На нея се поднасят различни ястия, баници и млинове, приготвени с масло, яйца и мляко – продуктите, които са забранени през постите.
Обичаят е запазен на много места и се изпълнява, макар и в осъвременен вариант. Най-радостни са децата, които обикновено участват в „хамкането“, което се прави след вечерята.
Варено яйце или бяла халва се овързват с червен конец или с мартеница (преплетени бели и червени нишки) и се провесват от тавана. За същия конец, но малко по-нагоре връзват и въглен. Най-възрастната жена залюлява конеца и всеки се стреми да хване въглена, яйцето или сиренето, но само с уста, без ръце. Конецът, на който са били завързани се запалва на няколко пъти, като всеки път се нарича – за реколтата, за домашните животни, за задомяване на младите и т. н. Ако гори бързо, това предвещава успех.
В някои места запалвали оратник – дърво, което е разцепено донякъде, а между двете му части е натъпкана слама. Запалват сламата, въртят дървото и викат: „Òрата, кὸпата, дай ми, чичо, мὸмата…“
Сирница се слави и като празник, на който били разрешени доста „пиперливи“ припевки и рими за отношенията между конкретни моми и ергени от селото. Някога палели огньове от слама извън селото, на някоя височина. Момците ги прескачали, а момичетата играели хора.
През тази вечер младите, които са се обвързали с обещания, но не са се оженили през зимата, можели да се разделят – до есента и до първата седянка.
С огъня и неговата продуцираща сила е свързан и обичаят „чилкане на стрели“ ( на някои места наречен „туйкане“). Всеки момък приготвял десетки стрели със заострен връх и поставени в края перки, намазани с катран. Тези стрели момчетата изпращали към дома на своята любима. Затова родителите на неомъжени момичета още през деня приготвяли съдове с вода, покривали покривите с мокри платна и така посрещали горящите любовни признания.
В понеделника след Сирница, наречен Кукеровден, на много места у нас тръгвали маскирани дружини – преоблечени в женски дрехи ергени и женени мъже.
И до днес силният звук на техните хлопки и звънци, както и страховитите им маски, са символ на пречистващата сила, която има власт да прогони злите сили и да даде път на доброто.
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..