Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Воините на милосърдието: Медиците в Руско-турската война (1877-1878г.)

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини

Руският народ посреща Манифеста за обявяване на война на Османската империя с небивал ентусиазъм. Изключителна активност проявява руската интелигенция и на първо място лекарите. Те организират болници и лазарети, формират санитарни влакове и отряди. След обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. в армията влизат близо 1600 лекари и над 3000 медицински сестри. За първи път в нея участват 780 санитари-носачи.

Н. И. ПироговМедицинската служба временно оглавява пристигналият в България световноизвестен хирург Николай Иванович Пирогов, който макар и вече на солидна възраст (67 години), показва удивителна работоспособност. Той не само преглежда ранените и извършва над 600 операции, спасявайки живота на стотици ранени руски войници и българи, но и се заема с организацията на военните болници, а връщайки се в Русия пише: Нито една от предишните войни не е събирала на бойното поле такъв умствен капитал, както на театъра на военните действия в България.

И наистина, освен него, редиците на армията в бели престилки попълват още около 300 професори, доценти, асистенти и ординатори от най-големите университетски клиники в Русия. Въоръжени с най-новите методи за лечение на огнестрелните поражения и заболявания на бойното поле, те успяват да регистрират един от най-ниските проценти на смъртност сред ранените в оная епоха – 10,8 на сто.

В България руските медици прилагат нови методи на лечение. Проф. С. П. Коломнин извършва за първи път артериални кръвопреливания, Ф. Ф. Ерисман разработва системи за дезинфекция и задължителна изолация на заразно болни, проф. С. П. Боткин открива инфекциозната жълтеница и провежда профилактична противомаларична хининизация на армията. Тук Пирогов пръв в света прави гипсова превръзка.

Юлия ВревскаяИзоставяйки своите домове, близо 3000 руски жени съпровождат армията като медицински сестри, фелдшери и лекари. Те работят на бойното поле, в лазаретите, в лагерите за болни от тиф. Сред тях има и представителки на руската аристокрация – княгиня Голицина, Мария Михайловна – сестра на княз Дондуков-Корсаков, графиня Екатерина Игнатиева – дъщеря на граф Игнатиев, княгиня Шаховская, незабравимата баронеса Юлия Вревская, написала скъпите за всеки българин думи: Аз принадлежа на България с цялото си сърце и починала от тиф през януари 1878 г. в един от лазаретите в градБяла. Освен нея още 50 жени загиват през тази война, а 90 медицински сестри преболедуват от тиф.

В руско-турската война наред с руските се включват и българските медици – възпитаници на руски и румънски университети. Мнозина от тях участват в българското опълчение и в руската армия, други организират болници в освободените вече земи. В първите три дружини на българските опълченци са зачислени по един кадрови лекар с офицерски чин – Константин Бонев, Сава Мирков и Константин Везенков. За проявената храброст те са наградени от Руската империя с ордени различна степен. С два Георгиевски ордена за храброст е награден и д-р Георги Цариградски, участвал в спасението на 800 руски войници, премръзнали при зимния преход през Балкана.

Баба Тонка с дъщеря си ПетранаВ началото на войната много българки се обръщат към болници и лазарети с молба да бъдат допуснати да оказват помощ на ранените и болни войници. Първата, на която това се разрешава, е дъщерята на небезизвестната Баба Тонка от Русе – Петрана Обретенова. При оказване на медицинска помощ на ранените се включва и българското население. Много българи впрягат каруците, товарят ранените и ги откарват до лазаретите на руските войски. Жителите на Котел два месеца издържат местния лазарет, а в прибирането на болни от Шипка участват 1000 българи. През зимата в Свищов се съсредоточават ранени и болни от вътрешността на страната. В 50 български къщи в града са настанени около 3000 ранени – целият град е наподобявал на огромно болнично заведение. 

Обикновено хрониките на бойните действия се спират на военни тактики като пример на героизъм и подвиг. Увлечени от грохота на битките, като че ли забравяме за тихия героизъм на безименните воини в бели престилки. В центъра на София, сред огромни дървета и розови храсти, се издига внушителен мемориален обелиск. Това е Докторският паметник, построен в чест на загиналите през Руско-турската война медицински чинове. Паметникът – единствен в Европа, представлява естествени каменни блокове, върху които са издълбани 531 имена на загиналите медици. Всяка година, в навечерието на 3 март, паметникът потъва във венци и цветя – софиянци и гости на столицата свеждат глава за поклон пред тяхната памет и благородство.

Снимки: архив

Още от категорията

В съботата преди Архангеловден почитаме паметта на починалите

На 6 ноември православната ни църква и миряните отбелязват Архангелова задушница - ден, в който отдаваме почит на починалите. Този ден е винаги в първата събота преди Архангеловден (8 ноември), тъй като в православния календар съботният ден е..

публикувано на 06.11.21 в 08:00

Щедрост и отдаденост към родината – специфични черти на будителя от Копривщица

Трудни и несигурни били времената в началото на XX век. И тогава много българи потърсили препитание извън пределите на родината, а по-предприемчивите и находчивите успели да натрупат с много труд благосъстояние и да развият търговия. Светъл пример за..

публикувано на 01.11.21 в 06:35
Средновековен град Русокастро

Животни, кораби и митични чудовища, изобразени преди 7 века, „оживяха“ в средновековния град Русокастро

Над 50 рисунки-графити отпреди 700 години излязоха наяве при проучване на замъка на средновековния град Русокастро. Те са изобразени върху стените на водохранилището, като някои от тях достигат до 30 см. дължина и височина от 25 см. Крепостта..

публикувано на 27.10.21 в 10:03
Подкасти от БНР