Лазарица, Лазаровден, Лазарова събота наричат празника, който се чества осем дни преди Великден. Църквата отбелязва възкресението на Лазар, а в народния календар това време е отредено за социализация на младите момичета. Обичаят се нарича Лазаруване и е сред най-пъстрите и най-жизнените традиции, съхранени през вековете. В миналото лазарките се събирали в дома на някоя от жените в селото – опитна певица, която знаела добре обредните песни. Разучавали характерните припевки, а след това ги изпълнявали по време на ритуалната си обиколка по домовете. Обичаят е жив и днес, макар често да се прави в „олекотен“ вариант.
„Желаещите да бъдат лазарки, да заповядат в читалището, за да получат носии и песни“ – ако поразровите из социалните мрежи, със сигурност ще попаднете на подобни обяви. Публикуват ги най-често читалищни дейци, ръководители на самодейни групи, учители-ентусиасти от различни градове и села в страната, които се опитват да запазят фолклора ни, да запалят по-младите.
Лазаруването е жива традиция и в с. Мировяне, включено като квартал на София в пределите на Столична община. Селището е създадено върху дъното на езеро, намирало се някога в Софийското поле. Разположено е на десетина километра от столицата, с население е около 1350 души. След най-младите му жители е 14-годишната Кристина Анастасова, ученичка в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София. Споделя, че много обича родното си село, а едно от най-прекрасните места там е читалището – заради заниманията с различни изкуства и изучаването на народните традиции. Благодарение на уменията, усвоени в ранна възраст, тя осъществява и първата си голяма мечта – приета е в елитната гимназия и се занимава професионално с изкуството, което обича. Не се откъсва и от читалищния живот. Тази година младата художничка ще лазарува за шеста поредна година.
Посещавам читалището от малка. Там се занимаваме с интересни неща - рисуване, пеене, театрални постановки, срещаме се с деца на нашата възраст. Нямам певци в рода си, но около всички обичаи преговаряме характерните песни и така научаваме много. Според мен е хубаво да се спазват традициите. Харесва ми, защото така правим възрастните хора щастливи, напомняйки им за тяхното време. Добре е да не прекъсваме тази нишка, да не гледаме само в бъдещето, а да си напомняме миналото. Когато участвам в някой от старинните обичаи се чувствам полезна, защото допринасям селото ни да има традиции, да процъфтява, а ние по-младите да покажем, че не забравяме корените си. В читалището научих за много празници – Бъдни вечер и Коледа, Сирни Заговезни, Баба Марта, Гергьовден. Но любимият ми празник е Лазаровден. Събираме се сутрин, облечени в народни носии, от предишния ден сме сплели венчета, с които украсяваме главите си. Първо отиваме в църквата, където ни четат историята за Лазар. След това се разделяме на две групи, обикаляме домовете и пеем. Хората много ни се радват, даряват ни с яйца, лакомства, понякога и пари. Всичко, което сме събрали, оставяме на едно място и отиваме на реката. Там сваляме венчетата и ги хвърляме във водата. Тази, чието венче първо мине под моста, става кумица и трябва да покани всички у дома си. Там разделяме подаръците, пеем и се забавляваме. Винаги ми остава много хубав спомен и прекрасно преживяване. Всичко това дължим на г-жа Венцислава Потева - библиотекарка в читалището. Тя събира децата за празниците, дава ни носиите. С нея си припомняме песните. Има припявка за всеки член от семейството – малко момиче, мома за женене, ерген. Те не са дълги, но са пожелания за здраве и берекет. Това е и смисълът на празника – да пожелаем добро на хората.
Фолклорната група все още няма записи на своите лазарски песни, но момичетата винаги изпълняват традиционните за Шопския край мелодии и текстове. Когато лазарува, Кристина, както и нейните дружки-лазарки, често са с якета над носиите – ако вали или е студено. Понякога са със спортни обувки – пак заради времето. Случва се дори момичетата да слагат на главите си венчета от изкуствени цветя, ако не намерят достатъчно живи стръкчета в градината пред къщи. Но същността на ритуала е спазена – в домовете на хората е влязла младостта и красотата, влезли са и благопожеланията.
Снимки: личен архив
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..