В Регионалния исторически музей на Стара Загора до края на юни може да се види изложбата„С български дух и европейска мисъл“. Тя е посветена на Европейската година на културното наследство и на българското председателство на Съвета на ЕС. В нея са представени личности, родени или дошли да живеят в Стара Загора, работили за възраждането не само на града, но и на цяла България, освободена от властта на Османската империя. Всички те са се образовали в Европа и независимо, че някои са имали предложения за научна и професионална кариера, са се завърнали в родината си. Идеята е да бъдат възкресени имената на хората, възстановили Стара Загора, която по време на Руско-турската война е опожарена и разрушена от турските орди и се налага да бъде изграждана наново – обяснява кураторът Райна Антонова:
Изложбата обхваща края на Българското възраждане – до средата на XX век – когато тези наши съграждани, завършили престижни европейски университети, се установяват в Стара Загора и полагат много усилия за нейното изграждане и за превръщането й в модерен европейски град с развита култура, образование, икономика, търговия. Представени са редица личности, като първия старозагорски митрополит Методи Кусев, който с много усилия изгражда парка „Аязмото“ – зеленото сърце на града. Голяма е групата на учителите, сред които е Анастасия Тошева – първата българска учителка с висше педагогическо образование, получено в Одеса. Александър Козаров е деен учител и общественик, истински енциклопедист, владее седем езика, с три висши образования от престижни европейски университети. По време на подготовката на изложбата открихме много интересни, но малко познати личности, които се установяват да живеят в града и дават своя принос за възхода му. Такива са д-р Киро Вазов, брат на народния поет Иван Вазови неговият син д-р Иван Вазов – доктор по право, адвокат, активен общественик.Обърнали сме внимание и на голяма плеяда старозагорски художници, инженери и архитекти.
В изложбата са представени и хора, които дават принос в развитието на страната ни като цяло. За тях събеседничката ни казва:
Редица личности оставят ярка следа в цялостното политическо и културно развитие на България. Акад. Андрей Тошев завършва естествени науки в чужбина, известно време работи като учител. Той е учен, член на Българското книжовно дружество, общественик, дипломат, политик. В средата на 30-те години на XX век е и български министър-председател. Д-р Иван Гарванов пък специализира физика, докторант е в Императорския политехнически институт във Виена. Независимо от добрата кариера, която се е очертавала пред него в чужбина, той предпочита да се завърне в България. Става един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и отдава живота си за освобождаването на Македония. За тази идея заплаща с живота си. Математикът Иван Салабашев е общественик, политик, министър на финансите. Проф. Антон Митов – патриархът на българското изобразително изкуство – завършва Художествена академия във Флоренция. И той е предпочел да живее и работи в родината си. С неговите и на чеха Иван Мърквичка усилия е открито Рисувалното училище в София, бъдещата Художествена академия. Друг известен старозагорски художник е академик Димитър Гюдженов, пресъздал в творбите си най-забележителните събития от националната ни история. Има и редица литературни творци като Гео Милев, акад. Николай Лилиев, Кирил Христов; музиканти като оперната прима Христина Морфова и проф. Атанас Гърдев – първия български фаготист с висше музикално образование. Борис Митов пък е един от първите български биолози след Освобождението. По-голямата част от тези европейски възпитаници, които представяме, са не само добри професионалисти и изявени политици, а и общественици, дарители, благодетели. Те поставят началото на активен културен живот в града след Освобождението, на благотворителни инициативи, грижат се за бедни, сираци, правят дарения на църкви и манастири. Всичко това е част от добре изпълнен граждански дълг.
За посланието, отправено с настоящата изложба, Райна Антонова казва:
То е закодирано в заглавието „С български дух и европейска мисъл“. Не бива да забравяме този дух, който е водещ при изграждането на българската държава след Освобождението. Не случайно подготвихме и реализирахме изложбата в годината, в която България е председател на Съвета на ЕС и я открихме в навечерието на Националния празник – 3 март. Искаме именно този български дух да се запази и остане за поколенията.
Снимки: museum.starazagora.net
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...
Данни от преброяването на населението у нас, проведено през 2021 година, сочат, че в страната живеят 654 547 лица, които имат призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и..