Наричат Аделина Банакиева „жената-кауза“ и това е с основание. Тя е човекът, който веднага се притичва на помощ, когато има дете в нужда, което няма обувки, за да отиде на училище или пък живее в стара кола на улицата. Въпреки че обществото ни разглежда проблемите на изоставените деца само като грижа на институциите, за Аделина това не е така. Безброй пъти се е сблъсквала с бездушието на държавните чиновници, които се интересуват от децата единствено като бройка и бюджет, който държавата е отпуснала за отглеждането им. Аделина дори за миг не може да се примири с корупцията в социалната сфера и не престава да търси помощ и да разгласява истината за т. нар. деца от институциите. Жената, която се бори със закостенелите, порочни модели в държавата, не смята, че има нещо смущаващо в това да молиш за пари, когато трябва да помогнеш на дете в нужда. По думите й, законите в държавата като цяло не насърчават фирмите и частните лица да се занимават с благотворителност. А там, където държавата отсъства, думата имат будните и чувствителни към проблемите граждани – тъкмо на тях има какво да каже Аделина Банакиева.
По случайност преди около 7 години тя се сблъскала с мизерията, в която живее семейство с три деца в София. Тогава започнала да чука на вратите на институциите и превърнала социалната кауза в част от съдбата си:
Не стана обмислено, просто се случи така, че едно дете, което тогава беше на 11 години, припадна пред мен на автобусна спирка, разказва Аделина. Оказа се, че детето е било много гладно и пада от недохранване, лекарят констатира хипогликемия. Започнах да търся вариант да намеря родителите, защото трябваше детето да постъпи в болница. Оказа се, че то живее заедно със своите брат и сестра, съответно на 4 и 6 години, в изоставен автомобил на паркинг в столичния кв. „Горубляне“. Справка показа, че формално тези деца ходят на детска градина и училище. Голямото ми разочарование беше, че не успях да накарам служителите в местното училище да подадат сигнал до социалните служби и така да се осигурят по-добри битови условия. Това се оказа сериозен проблем, защото училищата в малките населени места имат проблем с броя на децата и не биха се отказали от нито едно записано при тях дете. Така по-важна е бройката, от реалното дете и неговото оцеляване. Аргументът на училищния директор беше, че ако се намали броят на децата, може да се стигне до закриване на училището.Обясних, че децата живеят на улицата, майката е психично болна, бащата е алкохолик и нищо добро не ги чака. Тогава аз подадох сигнала до социалните и потърсих помощ от всички приятели и хора, които биха проявили разбиране. Беше много трудно да убедя службите, че тези деца имат нужда от закрила. Още по-трудно беше да настаниш такива деца в „SOS детски селища“, които тогава се финансираха от централата им в Австрия. А ставаше дума не за едно, а за три деца. Тогава започна моята битка в помощ на деца от проблемни семейства, изоставени в институциите.
За съжаление нещата не са се подобрили – казва Аделина и се чуди защо единичен случай с отнемането на родителски права от българско семейство в Норвегия предизвика такъв дебат у нас, а по-тежки проблеми остават незабелязани.
След като настъпи т. нар. деинституционализация на изоставените деца, която първоначално приветствахме, се оказа, че тя не е подходяща за нас тук и сега. Оказахме се напълно неподготвени за промяната – както обществото, така и Държавната агенция за закрила на детето. След като се закриха институциите, децата бяха разпратени предимно в икономически бедни райони и съответно те се превърнаха в поминък за част от семействата, които осигуряват приемната грижа. Децата от едно прекрасно място с изградена инфраструктура, каквото е „SOS селището“ в с. Дрен, също бяха изведени. Заедно с приемните им майки ги изпратиха в панелните блокове в пернишкия кв. „Изгрев“. И с това се примириха хората от „SOS България“, нещо, с което аз до днес не съм съгласна. Продължавам да питам, кому е нужно да се преместят децата в панелен блок, след като за тях са създадени прекрасни условия и специална инфраструктура. Сега селището стои празно, а децата в Перник срещат огромни трудности. Аз правя каквото мога – събирам дрехи и дарявам, но това не е достатъчно. У нас вече се чувства голяма нужда от будни хора с гражданска съвест, които да държат сметка на институциите.
В понеделник над Западна България ще бъде слънчево, докато над източните райони ще има значителна облачност с валежи от дъжд. В следобедните часове над централните части от страната ще се развие купеста и купесто-дъждовна облачност и на отделни места..
В неделя ще бъде предимно слънчево. Следобед над източните райони ще има купеста облачност, но вероятността за валежи е малка. Ще духа слаб до умерен вятър от изток-североизток. Минималните температури ще бъдат между 5° и 10°, в София - около 7°, а..
Военнослужещи от Сухопътните войски унищожиха невзривен боеприпас, открит вчера в столичния квартал “Възраждане”, съобщи пресцентърът на Министерството на отбраната. Става дума за силно корозирала авиобомба. Унищожаването на боеприпаса е..
75 805 молби за придобиване на българско гражданство са били подадени от 1 януари 2020 г. до 24 ноември 2023 г. Тези данни бяха огласени в парламента в..
Българските граждани вече могат да проверят дали са включени в избирателните списъци От днес българските граждани могат да извършват проверка дали са..
Към 31 декември 2023 г. населението на България е 6 445 481 души , или 1.4% от населението на ЕС, показват последните данни на НСИ. Мъжете са 3 097 698..