Единственото наистина митично същество е богът на любовта Ерос, който дори използва сърпа на месечината, за да изпълни своя акробатничен танц, високо над земните и морски страсти, под самия „таван“ на сцената и оттам изпраща опасните си стрели. А те привързват картагенската царица Дидона с героя на Енеида Еней, за когото отбиването на брега на днешен Тунис е само кратък отдих по пътя му към вечния град. Но нали всичко край морето е море, в края на спектакъла корабът отвежда Еней към бъдещото му завоевание- Рим, а бездната поглъща Дидона(в ролята Анат Чарни), пеещата прочутата си прощална ария. А от дъното на морето се чуват воплите на морските обитатели. Наистина като от дъното на морето звучеше хорът, който в тази постановка пееше от кошарата на оркестъра. Самият оркестър бе прочутия състав за старинна музика "Барокада",музикантите от който свирят на старинни инструменти под диригентството на Ейтан Шмайсер.
Разкъсана облачност
Предимно облачно