Бъдещето на Европа и младите хора, Западните Балкани, сигурност и стабилност, цифровата икономика –това бяха приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС, които страната ни заяви ясно далеч преди началото му в София. Сега, 6 месеца по-късно, можем да направим извод, че председателството ще бъде запомнено най-вече с важните крачки по отношение приобщаването на Западните Балкани. България се обяви за продължаване на преговорите за членство на Турция в Европейския съюз, въпреки съмнения в нарушаването на човешките права от страна на Анкара, коментираха политическите наблюдатели. Българската позиция се основава на убеждението, че Западните Балкани са от изключително значение за сигурността и благополучието на Европа, а за този процес има нужда и от Турция. На България, в качеството й на председател на Съвета на ЕС, се гледа като на партньор, дал шанс Западните Балкани да се върнат на масата за преговори за бъдещо членство в ЕС. България зададе посоката, а тя ще бъде поета от следващите по ред председателства – на Австрия и Румъния. Те също имат за цел разширяването на ЕС.

Председателството на Съвета на ЕС беше най-големия и международно значим ангажимент на страната от началото на демократичните й промени. Имаше опасения, че страната не е готова да приеме толкова много високопоставени гости от Европа, но проблеми не възникнаха. Беше обещано то да работи по прозрачен начин, отворено към всички европейски партньори и най-вече към европейските граждани. Дали наистина беше така и каква оценка ще му дадат неангажираните с политика граждани, тепърва ще разберем. Сега предлагаме оценките на един водещ журналист от БНТ, на един преподавател в елитна столична гимназия и на студент от СУ „Св. Климент Охридски“:

Разбира се, че хората в България научиха много повече за това как функционира ЕС, защото срещите в София бяха с изключително разнообразна тематика. Те отразяват палитрата на нашия обществен живот – казва Добрина Чешмеджиева, журналист от обществената национална телевизия. И още:

Що се отнася до председателството на България на Съвета на ЕС, ние като журналисти забелязваме един интересен феномен. Бих могла да кажа, че в последните дни на председателството няма нито една тема, за която да сме си говорили с приятелите ми, която да не беше тема на голяма среща или обсъждане на бъдещи решения в ЕС. Абсолютно във всяка сфера имаше такова събитие. Във връзка с европредседателството БНТ създаде специално предаване, наречено „Хаштаг Европа“, което по ненатрапчив и непретенциозен начин показва и дава информация за важните неща, които се случват и се решават в София.

По темата за българското председателството като външен наблюдател мога да кажа, освен че блокираха квартала, понеже живея точно до хотела, в който настаниха гостите, мисля че от комуникационна гледна точка нямаше някакви проблеми. – казва Димитър Пехливанов – преподавател по френски език с интереси в сферата „разширяване на ЕС“. На стратегическо ниво българското европредседателство мина добре. Никога досега не се е случвало лидерите на най-големите държави да се съберат в София, да минат по т. нар. „мост на влюбените“ и да участват на срещите, които се проведоха тук, в България. Със сигурност и градът ни е спечелил нещо от този масиран наплив на чужди туристи, особено в почивни дни. 

Като изключим неудобствата около затварянето на булевардите в центъра на София, според мен българското европредседателство постигна немалко – казва 28-годишен студент от София. Бих откроил като ключова срещата за Западните Балкани, която успя да върне този въпрос на дневен ред. Въпросът за решаването на спора с името на Македония не е чак толкова българска заслуга, затова ние не трябва да се намесваме, въпреки че сме първата държава в Европа, която призна Македония още през 1991 г .