В края на всяка календарна година по традиция си правим равносметка какво сме постигнали и какво по-добро можем да очакваме през следващите 12 месеца. Идната 2019 година ще бъде изборна, а това е повод за политиците да обещават повече и повече. Те подхранват надеждите, особено сред трудещата се част от населението, че доходите от работна заплата ще бъдат справедливо и реално завишени, че инфлацията ще бъде ниска и че данъците и таксите ще останат на старите равнища през годината. Новината, че ще се увеличат заплатите на заетите в бюджетния секторс 10 процента, а учителските заплати ще имат двойно по-голямо увеличение, предизвика недоволство в средите на бизнеса. Обществото сега бере плодовете от непремереното увеличаване на минималната работна заплата в определени сектори през настоящата година. Устойчивото увеличение на заплатите е свързано само с постигането на определени цели – казва Цветан Симеонов – председател на Българската търговско- промишлена палата (БТПП).

В образованието живеят с нагласата, че като увеличат заплатите и веднага ще се постигне по-добро качество на дипломиралите се ученици. Това не е така и може да се окаже, че от завършващите догодина средното си образование около 40на сто ще бъдат функционално неграмотни. Някои фирми дори са започнали сами да обучават и подготвят кадрите си. Те стартират обучението след осми клас, за да могат за три години да подготвят добри техници. Обаче срещат огромни трудности, защото се оказва, че на наетите обучители, които трябва да преподават технически предмети на учениците, се налага да започват с обучение по писане и четене. Неприятно е да го признаят, но това показва практиката в някои региони на страната.

Цветан Симеонов представи в края на миналата седмица данни от голямо икономическо проучване сред 45 хиляди фирми от 26 европейски държави, сред които и 500 фирми от България. Чрез него се анализират затрудненията, които срещат фирмите в своята дейност, очакваните им приходи от дейности в страната и чужбина, намеренията за инвестиции и наемане на кадри, както и очакванията им по отношение на бизнес климата в съответната държава. Относно България става ясно, че бизнесът очаква по-добра година от настоящата. Повече от половината запитани прогнозират увеличение на приходите си, а едва 10 на сто смятат, че бизнес климатът ще се влошава. Очакваната годишна инфлация е между 3 и 4 процента , а заложеният дефицит от половин процент в държавния бюджет е по-скоро символичен, смятат хората от бизнеса. Най-голям проблем за българските фирми остава намирането на добре подготвени работници. Като голям недостатък се очертава и неравностойното положение на регионите в страната. Фирмите в Северна България изразяват своето неудовлетворение от липсата на добра магистрала, улесняваща придвижването, което ги поставя в неравностойно положение спрямо тези в Южна България.

Българските фирми все по-точно оценяват това, което предстои да се случи и имат реалистични очаквания, в сравнение с фирмите, които работят в съответните области в другите държави – смята Цветан Симеонов и продължава:

Бизнесът и инвеститорите са много внимателни и следят обстановката. Даже изявления на партии от опозицията веднага се отразяват на нагласите на потенциалните инвеститори. Имаме информация, че някои бизнесмени отлагат капиталовложения у нас заради изказано намерение да се възведат прогресивни данъчни ставки, което рязко би увеличило разходите им. Без добър и задълбочен анализ за нас не е разумно даже да се върви към намаляване на ДДС за определени продукти и услуги. Увеличените разходи за труд са най-голямата опасност, която отчита анкетата сред бизнеса. Дори в цените на енергията и суровините започна понижение на цените. На външните пазари са по-малко притеснени, отколкото в България. Като представители на работодателите ще продължаваме да настояваме за механизъм за определяне на минималната работна заплата и отказ от минималните осигурителни прагове. Противоречията ни с управляващите се увеличават и заради нереалното увеличение на минималната работна заплата.