Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

28 декември – Международен ден на киното

Виртуалната реалност променя облика на класическото кино, но няма да го измести



Ние вече 100 години гледаме филми и сме свикнали с киното, но в началото хората са бягали от салоните, когато на екрана са виждали влак. Сега с новите технологии е същото, толкова е силно усещането
– казва Златин Радев, един от най-успешните анимационни режисьори и продуценти.

Специалистите във визуалното изкуство, а и всеки, докоснал се до образите и усещанията, които виртуалната реалност (VR) създава, твърдят, че това е най-съвършеното изживяване в киното и анимацията. Изображението може да е генерирано на компютър, снимано с камера или анимирано чрез нови техники за анимация.В зависимост от приложенията ситя бива компютърна анимация или т. нар. компютърни игри и синематик VR.

Синематик VR разказва някаква история – пояснява Златин Радев. – Може да е интерактивна или не, но човек попада в среда 360º и усещането е неописуемо. На мен лично ми е невероятно интересно, като първите ми стъпки в анимацията изобщо, когато съм се радвал как изведнъж рисунките ми оживяват. Тук е същото, попадаш в нов свят. Има софтуери, с които можеш да рисуваш, буквално като с четка, но в пространството, със специални очила.Когато рисуваш по този начин си вътре в рисунката и рисуваш около себе си, зрителят също може да влезе в нея и да наблюдава.

Виртуалната технология се отразява и на разказа. Няма близък, среден или общ план – всичко е един гигантски план от 360º, където се вижда всичко, обяснява аниматорът и допълва:

Много е странно как се разказва такава история и къде ще накараме зрителя да гледа, защото той може да си гледа където си иска. Ние правим някакво действие, но той може да застане с гръб или надолу или нагоре и това поражда хиляди други нови проблеми, които човек не може да си представи, че ги има. Затова трябва да привлечеш погледа му със звук, светлина или действие.

Аудиото в тези филми е пространствено и звукът се подава, така че зрителят да се обърне към мястото откъдето идва, както е и в реалния живот.

Много е интересно, дава много възможности, но и създава много проблеми – и технически, и чисто художествени.
И точно това привлича твореца в Златин Радев. Когато гледах за първи път VR, изведнъж се зачудих къде са ми краката – споделя усещанията си аниматорът. Поглеждам надолу и виждам някакъв свят, а мен ме няма. Много е странно чувството. Затова в упътванията се препоръчва да не се движи прекалено камерата, защото мозъкът се лъже изключително лесно. Той приема реалността, сякаш е там и, въпреки че вестибуларният апарат в действителност не се движи, първата реакция е гадене.

Виртуалната технология вече навлиза навсякъде, а от лятото на 2018-а е и в смартфоните. Това е един изключително хубав инструмент, но човек трябва да може да го използва. – подчертава Златин Радев и допълва – Едно време в анимацията е имало бои, четки, а сега има и това. Класическото кино няма да отпадне в никакъв случай, но ще има и новите технологии. Въздействието му върху човека е много по-силно. Естествено, както всяка подобна технология, има опасност от манипулация, но зависи от това как я използваме. Това ли е бъдещето?

Аз лично се двоумя. В живота, сред природата, ние не ходим да си въртим главата на 360º. Освен това в киното, както и в живота, сме свикнали да виждаме първо общата картина, после да се приближим и ако се интересуваме от детайла, съвсем да се доближим. Ако в киното не се следва тази динамика на общ, среден и близък план, човек започва да се чувства некомфортно. VR показва всичко едновременно и разчита зрителят да си избира, като малко го насилва да ходи и да си върти главата. А това на мен лично не ми харесва особено. Впечатлява ме, но до определен момент. Това е нещо като периферно зрение, но за човека са достатъчни 180º, не непременно 360º всеки път. Затова смятам, че с времето нещата ще се избистрят.

Снимки: архив

Още от категорията

Илия Григоров (горе вдясно) и Яне Василев (долу вдясно).

Край София ще заработи предприятие за винилови грамофонни плочи

Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за винили в страната, която на този етап ще е и единствената на Балканите. Пред БТА..

публикувано на 27.12.24 в 12:54

Ново столично читалище ще носи името на Кирил Маричков

От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..

публикувано на 25.12.24 в 14:58

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..

публикувано на 23.12.24 в 10:25