Отдавна производството на вино и лозарството не запазена територия само за мъже. Но да произвеждаш не обикновено вино, а истински еликсир, който има европейски сертификат за биопродукт, да се грижиш за лозя, които са се ширнали в прави редици, чак до хоризонта, да обработваш близо 300 дка от най-чистата природа в България – част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, да даваш работа на десетки семейства в един от най-изостаналите икономически региони на страната ни, това вече е присъщо на малцина. Духът на предприемач със смели идеи и несломим оптимизъм са характеристики на личността на Албена Симеонова.
Тя е родена в Перник. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”, със специалност биология и химия. По-късно специализира Агроекология и Управление на околната среда в САЩ, но вече 20 години живее в гр. Никопол, за да е по-близо до земята си.Албена се занимава с отглеждането на 290 дка лозя в землището на с. Любеново, и вече е сред крупните винопроизводители в Дунавския регион на България. Като търговец, тя свързва името на своето вино с региона на Никополското плато, в който е произведено. Причината е, че тук се спазва и цени много стара лозаро-винарска традиция, която тя доразвива, обработвайки земята на една от най-чистите и запазени в екологично отношение територии в страната, а може би и в Европа. Заради активната си роля в проекти, свързани с екологията и положените усилия в защита на сектора биоземеделие, Албена Симеонова е избрана за председател и на Българска асоциация Биопродукти (БАБ), която обединява всички биопроизводители в страната.
Доскоро всеки можеше да се срещне лично с нея в дните на Седмичния фермерски фестивал „От нашата ферма – с любов за вас!“, организиран пред сградата на Земеделското министерство в София. Там Албена Симеонова представи своите биовина – червено от сорта Каберне Совиньон и розе от сорта Сторгозия.
Предприемчивата българка е убедена, че храната трябва да бъде насочена към здравето на хората и към опазването на околната среда.
В земеделието аз не използвам пестициди, химически торове или генно модифицирани организми. Моите лозя се намират в Никополското плато, районът е включен изцяло в европейската екологична мрежа „Натура 2000“. Имам нови 120 дка лозя, а на последното изложение Зелена седмица, в края на януари в Берлин тази година, първото вино, което се продаде беше моят Мускат. Макар да е бяло, а знаем, че по традиция през зимата повече се пие червено вино, то се оказа фаворит на изложението. Много добри отзиви има и за розето, което произвеждам. Високо го ценят сомелиерите, но най-вече се харесва от обикновените потребители.
Според Албена, най-важното за всеки винопроизводител е да се вглежда добре във вкусовете на потребителите и да се стреми да разнообразява продукцията си. По-ниското алкохолно съдържание също прави виното ѝ пивко и леко. Произвеждам вино за износ в Белгия и Дания, но едновременно продавам и в България, допълва Албена Симеонова. Харесва се извън страната, защото вкусът е съвсем различен от познатите масови вина. Тайната е в качественото грозде, а аз залагам тъкмо на грижата за гроздовата реколта. Почти целият труд е на ръка, поради тази причина съм един от най-големите сезонни работодатели в района на град Никопол. На щат работят 25 човека, но сега, в сезона на резитбите, на полето са над 80 души. Хората от околните села са ангажирани в зарязването. Лозята ми са само в землището на с. Любеново, но там сега работят хора от Никопол, Въбел и Новачене. Разполагам с всички необходими съвременни машини за обработка на лозовите масиви. Капиталовложението е голямо, работата не е за всеки, изисква се много голямо търпение и желание да продължиш напред. Хубавото е, че вече има много европейски програми, които помагат на подобен прохождащ бизнес и на занимаващите се с биоземеделие. А това, че страната ни е част от Европейското семейство, носи ползи за повечето земеделски производители.
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на лично его и собствени сметки. Така изглеждаше 2024 година в политически план. Като резултат от..
Протокол за сътрудничество и обмен между Министерствата на образованието и науката в България и Украйна за 4 учебни години до 2028-а бе подписан във видеоконферентен режим. С подписите си министрите Галин Цоков и Оксен Лисовий уреждат обучението на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв на Балканския полуостров, съобщават от театъра на страницата във Фейсбук, след като от..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..