Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Икономиката с дефицит на работна ръка, търси чужденци и пенсионери, младите не искат да работят

Снимка: архив

Българската икономика върви добре, но все повече се задушава от липса на работна ръка, въпреки ръста на износа, вътрешното потребление и инвестициите. През 2018 г. ръстът на БВП достигна 3.1 на сто, а година по-рано беше 3.6 процента. Прогнозите на МВФ и на Fitch Ratings за тази година са 3.3 на сто или малко по-добри, но България чувствително изостава по темпове на растеж от други централно и източноевропейски държави, където увеличението от 6-7 процента се приема за нормално. И това изоставане е главно заради недостига на човешки капитал.

Липса на работна ръка в определени сектори има в почти всички европейски държави и България не е изключение. Но тук положението е доста особено поради няколко фактора.

Първият от тях е безработицата. Щом има липса на работна ръка, значи безработните трябва да са много малко. Това в България обаче не е съвсем вярно, въпреки че равнището на безработица е сравнително приемливо и възлиза на около 6.2 на сто. Почти единодушно се смята, че тези хора са извън пазара на труда, поради липсата на каквато и да било квалификация и професионални умения. Т. е., става дума за неизползваема на практика и нежелана от никой работодател група хора, които даже е трудно да се нарекат „работна ръка“. Към тази категория граждани все повече се доближава и значителна част от младежта в страната. По данни на Националния статистически институт, 18 на сто от всички млади хора между 15 и 29 години нито учат, нито си търсят работа, а живеят от социални помощи или от пари на родителите.

3 240 000 души са икономически активните лица в България при население малко под 7 милиона. Според Асоциация на индустриалния капитал в България, в страната липсват 500 000 работници и служители. И работодателите активно ги търсят на пазара. Не само на вътрешния трудов пазар, но и в чужбина, и сред вече излезлите в пенсия българи. Бизнесът иска властите да улеснят достъпа на чужденци до българския трудов пазар, главно в областта на туризма, но също в други сектори на икономиката. Вече беше направен такъв опит миналата година, когато няколко хиляди млади украинци, белоруси и молдовци се трудиха по черноморските курорти на страната. Но това не е сигурно решение, защото България е най-бедната страна в ЕС, предлага ниско заплащане на труда и затова е неатрактивна в сравнение с конкуренцията на Гърция или Турция. Правителството смята, че ще е много по-добре, ако част от 1.5 милиона емигрирали българи се завърнат в България с натрупания опит и умения, обмисля мерки в тази посока и дори вече има колеблив процес на завръщане. Но е илюзия да се смята, че недостигът на работна ръка може да бъде преодолян със свежа българска кръв от чужбина. Много по-обещаващи в това отношение са пенсионерите, които не само се увеличават, но и имат необходимия опит и квалификация. Освен това, повечето от тях получават мизерни пенсии и се нуждаят от допълнителни средства. Какво по-добро от това да продължиш да се трудиш по предишната си специалност и да упражняваш срещу заплащане предишната си професия. Такава е съдбата на 146 хиляди българи, които към пенсията си добавят и месечна работна заплата. Медалът обаче има и обратна страна, защото това води до опасно застаряване на работната сила, която колкото по-възрастна става, се оказва все по-неадекватна на новите технологии и иновациите.

Магическа пръчка за решаването на проблема с човешкия капитал в България няма. Част от проблемите идва отвън, друга част се дължи на вътрешни фактори, като общото между тях е, че нямат еднократно и бързо решение. Това признава и самият министър на труда Бисер Петков, който песимистично прогнозира, че работната сила в страната ще намалява и в 2032 г. ще бъде с 3.4 на сто по-малко, отколкото сега. Това изглежда доста реална перспектива на фона на данните от АИКБ, че на 100 души, излизащи в пенсия, се падат само 63-ма, които стават пълнолетни и влизат на пазара на труда.

Още от категорията

Доза оптимизъм за българско-турските икономически отношения

Пандемията от Covid-19 засегна цялата световна икономика, а милиони хора загубиха работата си. Кризата доведе до свиване на потреблението, до прекратяването на производства и до прекъсването на вече изградени вериги на доставки и снабдяване...

публикувано на 15.09.20 в 08:12

Българското село става все по-привлекателно, предлага и къщи без наем

„Здравейте, ние сме семейство с две деца, търсим си малка къща на село. Моят съпруг е майстор водопроводчик и можем да се преместим да живеем във всеки район на България, стига да намерим подходящ за семейството ни имот с двор, който да..

публикувано на 09.09.20 в 10:44

Драматичен икономически спад от 10% през второто тримесечие

Българската икономика се сви през второто тримесечие с рекордните 10% спрямо първите три месеца на годината и отбеляза най-драматичен спад на годишна база с 8,5% от 1997 г. Данните на националния статистически институт са за периода на най-строгите..

публикувано на 04.09.20 в 13:00