Всеки град има своята красота, романтика и нещо, което го отличава от другите. Магията на Несебър не е единствено в това, че е обграден от море и само една тясна ивица, наречена „провлака”, го свързва със сушата, не е само в калдъръмените тесни улички и в старинната архитектура.
Наричан в древността христолюбив град, днес, влизайки в него, сме посрещнати от статуята на Св. Николай Чудотворец от юг, а на северното рибарско пристанище се издига голям бял кръст, който вечер осветява морето.
В Стария град сега могат да се видят руини на 12 антични и средновековни църкви, предполага се, че в града някога е имало базилика, митрополия, повече от 40 църкви, параклиси, а в околностите - скитове и манастири, които са приютявали монаси, последователи на исихазма.
Месемврия, каквото е старото име на Несебър, е бил град държава дълго време и сякаш още продължава да живее свой живот. Единствената действаща църква е „Успение Богородично”, завършена края на XIX в., когато градчето било в пределите на Източна Румелия.
В църквата освен богати орнаменти, красиви стенописи и икони, владишки трон, украсен с дърворезба (реалистично представени риби и лъвове), впечатление прави и балконът (емпория). В малко православни църкви има такива балкони, които са предназначени за женско отделение към църквата или за църковния хор.
В края на службата на Разпети Петък местни хора с избрания от тях солист се качват по дървеното стълбище към терасата, и заедно изпълняват последното трето песнопение от „Опело Христово”, което наричат „Песента на родовете”. Преди това свещениците са изпели първите две около плащаницата, символизираща плата, с който било завито тялото на Христос след свалянето му от кръста. В повечето православни храмове, при изнасянето й, вярващите обикалят църквата със запалени свещи, следвайки свещениците в символично траурното шествие. На несебърския полуостров, дълъг 850 м и широк 300 м, миряните обикалят самия град. Това е най-мрачният момент за всички християни, когато Христос е претърпял мъчителна болка, безброй поругания и е бил разпънат позорно като разбойник. След края на службата хората се прибират опечалени по домовете си, както след погребение.
Яйцата се боядисват рано на следващия ден, ако това не е сторено на Велики Четвъртък. На Велика събота сутринта се отслужва Света литургия, после отново всички се събират в храма в 23 часа, за да посрещнат Възкресението. В полунощ всички са пред храма, потънал тъмнина, в очакване на Великото събитие. С вестта за Светлото Възкресение и пристигането на благодатния огън светлините в храма грейват тържествено. Преди да го внесе в храма, свещеникът тропа на портите с думите: „Отворете се райски двери, за да влезе Цар Славний”. Отвръщат му: „Кой Цар Славний?” и така три пъти, след което църковните врати се отварят и той влиза в църквата, пеейки „Христос Воскресе”. Вярващите си предават свещения огън. Така започва същинската Възкресна литургия, която е и единствената вечерна литургия в православното християнство и продължава около два – три часа.
След литургията хората вече могат да вкусят от великденския хляб и яйцата, които са донесли. Поздравяват се с „Христос Воскересе”, чува се и „Христос Анести”, тъй като традиционно на Великден гръцки преселници от Неа Месемврия посещават Стария Несебър за празника. Не е изключено великденският поздрав да се чуе и на други езици, тъй като има немалко туристи и посетители в града.
Накрая след службата хората отнасят огъня в домовете си. На входната врата се прави кръст с горящото кандило, огънят влиза в къщата и така се освещава. Огънят се оставя, докато изгори. Така несебърлии отбелязват най-светлия християнски празник – Великден.
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Лекувал с огромен успех..
Навършват се 131 години от рождението на цар Борис Трети, останал в българската памет с даденото му от народа и историята определение – Обединител. Роден в предпоследния януарски ден на 1894 година, бъдещият български цар Борис III се появява на..
Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен,..
На 5 февруари Православната църква чества света мъченица Агатия (Добра) и мъченик Еладий. При римския император Деций Траян (249–251) имало..
На 6 февруари Православната църква почита един от т. нар. апостолски мъже – ученици на Христовите апостоли – преподобни Вукол, епископ..