В Деня на храбростта и Празника на Българската армия – 6 май, Националният военноисторически музей (НВИМ) по традиция отваря свободно вратите си за посетители. На празника гостите на Музея ще имат възможността да влязат в пилотската кабина на транспортен хеликоптер МИ-8 и в отделенията за управление на ракетен комплекс 2К 52 Фрог „Луна-М“ и подвижен радиовисотомер ПРВ-11 „Вершина“.
Любителите на българската история ще могат да разгледат безплатно и най-новата експозиция в Музея – „На борда на флотската история“, посветена на 140-та годишнина от създаването на Военноморските сили на Република България. Изложбата представя малко известни ценни предмети, документи и картини от фондовете на Националния военноисторически музей и неговия филиал във Варна – Военноморския музей.
Сред тях са предмети от княжеската яхта „Александър I”, специално построена за Дунавската флотилия и Морската част, отличия на Густав Карлсон – първият професионален водолаз в Дунавската флотилия, както и вещи от миноносеца „Дръзки“, извоювал първата българска морска победа.
Историята на сбирката започва от Русе, с първите военни плавателни съдове, които ни оставя след Освобождението Руската империя – разказва директорът на НВИМ доц. д-р Соня Пенкова. – Разширяването на флотилията в края на XIX век с Морска част във Варна е една сериозна крачка към превръщането на България в морска държава.
Българският флот успява да защитава бреговете на България, заедно с бреговата артилерия във войните за национално освобождение и обединение. Благодарение на неговите действия, големите ни пристанища не са разрушени. Броят на жертвите от бомбардировките на турските и руските ескадри е сведен до минимум.
За военните действия по българските брегове през Първата световна война свидетелстват останките от противниковия руски кораб „Лейтенант Пушчин“, който се натъква на българска мина през 1916 г., както и откритите през 2010 г. във Варненския залив водосамолетна бомба и корабна сирена.
От времето на Втората световна война са флагът на миночистачния катер „Места“ – част от Беломорския флот и фотоапарат от водосамолет „Арадо” 196-А. Изложените униформи от годините на Студената война до наши дни, както и щурвала от мостика на подводница „Надежда“, проследяват историята на корабния състав и развитието на БВМФ след 1989 г.
И днес ролята на военноморските сили е изключително важна – подчертава Командирът на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев:
От една страна тя е част от отбранителната система на държавата и гарантира морския суверенитет и използването на морските пространства, които са една трета от сухопътната ни територия. От друга, военноморските сили имат пряк икономически ефект върху благоденствието на народа, тъй като гарантират свободното придвижване на стоки и хора по море. Успоредно с това ние сме изградили работеща система за безопасността на търговското корабоплаване и опазването на човешкия живот по море. Българският военноморски флот е институцията, която гарантира изпълнението на международните задължения на България.
По думите на контраадмирал Петев, Българските военноморски сили винаги са били заедно с народа си както по време на война, така и в мирни дни. Офицери, служили във флота и възпитаници на морското училище заемат ключови позиции в областта на науката и образованието, в управлението на страната и в международни институции. Затова и интересът на младите хора да се развиват в структурите на българския военноморски флот не стихва:
Нещо повече, в настоящия момент разполагаме със съвременна военноморска авиация и средства за наблюдение на морските пространства. Предстои и придобиване на нови кораби. Всичко това е гаранция за реализация на младите кадри, които виждат своето бъдеще свързано с флота.
Снимки: Дарина Григорова, БГНЕС и militarymuseum.bgКомплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..