През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички останали паметници на тракийското културно наследство по нашите земи. Тя е и най-голямата постройка от този тип, намерена у нас.
За да се запази този паметник на изкуството и културата, който още преди откриването е бил частично ограбен и разрушен от иманяри, в близост се изгражда Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“. От 2011 г. той е част от Стоте национални туристически обекта. В него е направено точно „музейно“ копие на гробницата, което, за разлика от оригинала, е достъпно за туристи. За построяването на центъра японското правителство дарява безвъзмездно 3,5 млн. долара. А за откриването му на 15 май 2009 г. пристигат лично Техни Императорски Височества принц Акишино и съпругата му, принцеса Кико. Александровската гробница е паметник на културата от национално значение и е кандидат за включване в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Директорът на Регионалния исторически музей в Хасково Пенко Добрев подчертава, че репликата на гробницата в центъра на музейната експозиция е пресъздадена в цялостния й архитектурен вид и художествена украса. Скъсен е само 14-метровият коридор, който води последователно до правоъгълно и кръгло помещение. И двете са декорирани с разнообразни мотиви и фигури: животни, воини, орнаменти. Богата е и цветовата палитра на фреските:
Само в две куполни гробници са запазени рисунките – Казанлъшката и Александровската – обяснява събеседникът ни. – Тази в Александрово е по-голяма и в нея могат да се видят сцени от живота на траките: облеклото им, начина им на ловуване, угощенията, битките, погребалните им обичаи. Рисунките не са схематични, каквито биха могли да се видят навсякъде на Балканите. Те носят детайлна информация за траките, което прави гробницата ценна и уникална. Над изображение на млад мъж в профил има надпис, който може да е от първия човек, оставил графит, или това да е авторът на гробницата. Според специалистите първата дума в надписа „Кодзимасес Хрестос“ е лично име от тракийски произход, а втората – прозвище, означаващо умел, способен майстор.
Стенописната украса на Александровската гробница я прави неповторим паметник на тракийското изкуство – конник и пешак в момент на двубой; коне с детайлно изрисувани амуниции; пируващи до маса с различни златни и сребърни съдове; ловци на коне, преследващи глигани и елени. Пресъздадените сцени дават информация дори за оръжията на траките, някои от които са били неизвестни до днес.
Фреските в кръглата камера, която е с няколко стенописни пояса, пресъздават живота на починалия владетел, който според Пенко Добрев е бил сравнително млад. Името му не се знае, но се предполага, че е бил от знатен род и с висок статут.
В Музейния център, наред с репликата на Александровската гробница, са изложени и фотоси от нейното откриване и проучване и на детайли от оригиналните стенописи. Всички фотоси са придружени с подробни обяснения. Могат да се видят и различни артефакти от късната желязна епоха. И още:
Предимно погребални предмети от тракийския период – V-I в. пр.Хр. – продължава директорът Добрев. С множество снимки е представена тракийската култура, характерна за Източните Родопи. Освен Перперикон и Татул е включена и т.нар. мегалитна култура, която е по-стара. Идеята е да се покаже всичко, свързано с обичаите на хората, живели в района на Югоизточна България. Посетителите могат да видят и най-старото злато, датирано 4500-4000 г.пр.Хр. Това е едно от първите обработени злата в света, намерено е в района на Сакар планина. С ювелирната си изработка предметите могат да съперничат на тези от Варненския халколитен некропол, за които също се счита, че са най-старото технологично обработено злато в света, датирано към началото на IV-то хилядолетие пр.Хр.
Снимки: haskovomuseum.comЕдин връх в планината Родопа носи името на героиня от едноименна приказка. Наричат го Снежанка заради бляскавата ледена премяна, с която е покрит през по-голямата част от година – зимата тук продължава от ноември до май месец. Върхът е разположен..
Велики Преслав е втората столица на Първото българско царство след Плиска. След 893-та, когато е обявен за главен град на България, той става и седалище на първата българска книжовна школа. Тя се развива като важен литературен и културен център в..
Наричат Перник „Градът на миньорите”, защото на техния труд градът дължи своето развитие и израстване до значим индустриален център в Югозападна България. Тук се намира единственият в страната и на Балканите музей на минното дело. Идеята за създаването..