На 24 юни Българската православна църква почита рождението на един от най-тачените светци и мъченици за вярата Йоан Кръстител. В народния календар празникът се нарича Еньовден и е свързан с различни обреди и вярвания за слънцето, водата и земята. Датата съвпада с лятното слънцестоене, затова на Еньовден хората се вглеждат в небесното светило и се опитват да отгатнат какво то предвещава за живота им. Едно от поверията гласи, че на Еньовден човек трябва да посрещне буден утрото, защото само на този ден слънцето "трепти", "играе" в небето и видиш ли такова ще си здрав през цялата година. Пак според народните представи, на Еньовден започва далечното начало на зимата. Вярва се, че преди да "тръгне към зимата" слънцето се окъпва в езерата и реките, така прави водата им лековита и затова преди изгрев всеки трябва да се умие в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Според поверието билките, набрани преди изгрев слънце на Еньовден, са най-лековити. Смята се, че събраните билки трябва да са на брой 77 и половина, защото според народа толкова били болестите по света, а половинката е тази билка, която лекува болестта без име.
Еньовден е чакан и весел празник в софийското село Долни Богров. Там жените се обличат в бели ризи и рано сутрин тръгват да събират билки, които в района са много разнообразни. Румяна Кръстанова, която всяка година организира подготовката за празника, казва че идеята да се възродят старите традиции, свързани с празника, се появява спонтанно преди няколко години, а от тогава интересът към тях е все по-голям.
Ние решихме така, на майтап да се съберем жените в селото и да се облечем като еноьвки, за да пресъздадем този обичай Еньовден. Понеже имаме билки в края на селото, затова набрахме заедно много от тях и от тогава започнахме да си правим обичая всяка година. Връзваме китчици за здраве, аз ходя из района и подаряваме по една китка за здраве дори на непознати хора. Правим венец, който поставяме над вратата на читалището ни. всеки се мушка под венеца и си взима от китките, които сме направили. Празника ни зарежда с много добро настроение. Всеки иска да си направи снимка с цветята и венеца, който сме изплели от билките. Той става много голям, така че да може да покрие входната врата на читалището отгоре – до долу. Билките, които берем от полето са много, за да има за цялото ни село и за целия район. Ходим в район Кремиковци и там също има жени, които възпроизвеждат като нас традицията. Там нашите момиченца, облечени в бели ризи, взимат кошниците с билки, които сме донесли, и така обикалят и подаряват букетчета на хората. От години правим така и нашите съседи от Кремиковци вече ни познават и ни очакват да ги посетим.
Според фолклорната традиция, ритуалът при събирането на билки и връзването на китки на Еньовден не допуска присъствието на мъже, заради тайнството на гаданията и наричанията. В края на деня обредните цветя и билки се окачват на различни места из дома. Предците ни добре са познавали и са изпитвали свойствата на лечебните растения, които събирали в нивите и на полето. Почитта на българина към билките и силата на природата е заключена в народната мъдрост, че за всяка болка има и билка, която може да я излекува.
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..