„Не всичко умира“ е заглавието на творба на Стоян Райнов, избрана за емблема на сборна изложба, посветена на наследството на един от най-продуктивните и талантливите художници на българската рисувана керамика. Експозицията, подредена в галерия „Васка Емануилова“ в София, включва илюстрации от ранните му години и керамични произведения от зрелия му творчески период. Специално място е отделено на 23 творби, които са част от музейната сбирка на НХА и учебни задачи на негови студенти от 1932 до 1961 година.
По думите на куратора от Софийската градска художествена галерия Неда Живкова, изложбата е важна, защото представя Райнов едновременно като художник и като обичан професор в Художествената академия.
Преди да избере керамиката, Райнов е илюстратор, художник, график и това може да се забележи в творбата „Не всичко умира“. Самият сюжет е стилизиран профил на жена в маниер, характерен за Изтока. Работата е мозаечна керамична техника и е рядкост за родното изкуство. „Дори подписа си Стоян Райнов е поставил вертикално, с което напомня стила на модернистите през този период. Това не ни учудва, защото художникът е учил в едни от най важните ателиета в европейски столици, свързани с керамиката“ – казва Неда Живкова.
В периодичния печат през двайсетте години на миналия век се говори, че основно с керамика се занимават жени, които така подготвят сватбен чеиз и го обогатяват с ръчно направена керамика. Така керамиката се възприемала като хоби и вид занаятчийска дейност.
Стоян Райнов поставя началото на керамиката да се гледа като на вид изкуство. Доказателство за това е, че след като завършва специализация в чужбина, се връща и преподава в художествената академия, през 1932 година въвежда много нови техники, модерни емайли, пигменти и много други неща, които до този момент не са били познати тук. Райнов внася новости не само в сюжетно, но и в технологично отношение. Ето една негова ваза, в стил сецесион. На нея са изобразени кестенови листа, птици, формите на предметите също са много модерни за времето си, изглеждат актуални и сега.
Когато Стоян Райнов се връща от европейските училища, той започва да проучва подробно българската керамика и успява да събере натрупания в чужбина опит с българския национален стил, а резултатите са впечатляващи. Дори в едни наглед обикновени керамични сервизи, специалистите откриват успешни експерименти с глазури и емайли с изпичане на керамиката при различни температури. Така Райнов е постигнал интересни ефекти, светлосенки, които изглеждат уж случайни, но са премислен ефект.
Стоян Райнов попада в сянката на своя известен брат Николай Райнов, който е мощна фигура в изкуството и литературата, разказва още Неда Живкова. Художникът е част от много интересен за времето си авторски кръг, който свързва големите личности от този период, сред които са Гео Милев, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Сирак Скитник и т.н. Две от забележителните творби на Райнов, представени в изложбата, са вази, изрисувани с откъси от литературно произведение. Цитатите са от сборника „Богомилски легенди“ на Николай Райнов, който е много актуален през 30-те години на миналия век. След 1944-а творчеството много се променя. Изчезват сецесионните мотиви, променят се образите и сюжетите. Стоян Райнов се фокусира много повече върху преподавателската си дейност, но не престава да експериментира и да бъде новатор в областта на художествената керамика.
Снимки: галерия „Васка Емануилова“Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..