Центърът на българската столица крие множество сгради и улички, за чиято история си заслужава да разкажем. Една от интересните истории е тази за най-късата улица в София – „Малко Търново“. Макар да е с едва 60 метра дължина, улицата, свързваща две от най-оживените артерии в града – площад „Александър І“ и булевард „Дондуков“, носи духа на романтичното, но на моменти драматично минало на града ни от древността до днес. С две думи – пресичайки тази улицата, ние сякаш поемаме на същинско пътуване във времето. В пътуването ни съпровожда авторът на проекта за новия облик на улицата Филип Бояджиев:

Като погледнем назад, около 4500 години пр. н. е., тук в близост се е намирало селище от каменно-медната епоха. Ако продължим към 2 век, по времето на Улпия Сердика, тук е имало постройка, но все още не знаем каква е била тя. Известно е, че е съществувала и има карти, на които е записана.

Преди Освобождението тук, на ул. „Малко Търново“, се е намирала и часовниковата кула на София. Тя е изобразена в един акварел на известния австрийски художник Йозеф Обербауер, работил по това време в София. Днес ценната творба се съхранява в Софийска градска художествена галерия. След Освобождението, в района на улицата процъфтява активен градски живот. На нея отварят врати клонове на банки и застрахователни дружества. Тук се е намирал популярният за времето си бар „Луна“. Мълвата гласи, че Цар Борис ІІІ често го е посещавал дори и инкогнито, след напрегнат ден. След края на монархията у нас, Държавна сигурност, използва сграда на тази улица за свой щаб. Днес в нея се помещава Държавна агенция „Архиви“.

Преди да бъде използвана от Държавна сигурност и Софийско управление на МВР, сградата, построена през 1937 г, била дом на застрахователно дружество и представителство на немска компания за производство на лекарства. След 1947 г. за нея започва да се говори със страх, тъй като там са задържани несъгласните, а и неудобните, за новата власт, граждани. Арестите в тази сграда, продължават до края на 60-те години като за целия този период има едва един случай на човек, успял да избяга оттам. Името му е Стефан Табаков – бивш лидер на Социалдемократическата партия, който е арестуван през 1948 като активист на опозицията. Бягството му днес може да звучи като сюжет за филм, но той успява да излезе от дирекцията, след като следователят, който го разпитва е извикан при своя началник и го оставя за кратко сам. Табаков напуска България и стига до Австрия, където първоначално работи като градинар, после 16 години в радио, а до пенсионирането си е чиновник в Министерството на вътрешните работи на Австрия.

В наши дни е имало много идеи за обновяването на улица „Малко Търново“, но едва в началото на тази година, бе започнат проект за това. Фирмата, избрана да го осъществи, събира доста информация, организира дискусии с граждани, както и специална изложба, продължила от 20 май до 5 юни, посветена на историческия разказ за улицата.

През лятото, с помощта на граждани, събраната информация за улицата е претворена в един увлекателен разказ за легендите, които калдъръмената улица пази. Дълго време обаче, липсва обединяващият елемент, около който да бъдат навързани историите. Макар да звучи просто, той всъщност е времето. Така се ражда и името на проекта, който продължава и в момента – „Малко Търново – улица на времето“. Идеята му е, улицата да ни поведе на една разходка в миналото, с помощта на различни интерактивни елементи /видеа или снимки, които ще бъдат вградени в стените на някои от сградите/.

Целта е, докато минаваш по улицата да можеш да получиш базовата информация и да придобиеш представа за историята – обяснява Филип. – Ако обаче искаш да се задълбочиш и да научиш малко повече легенди и истории, можеш да го направиш с помощта на интерактивни способи.

Снимки: stolica.bg, архив и БТА