Една от най-успешните книги за деца и юноши на световния книжен пазар в момента е „Истории за момичета бунтарки“. Идеята на авторките е била да разкажат за млади жени от миналото и сега, които да вдъхновят читателите да се борят за мечтите си и за промяна на света към по-добро. Именно тази книга, със своите хубави илюстрации, е подтикнала българската писателка Петя Александрова, в сътрудничество с 40 талантливи художнички, да разкаже вдъхновяващите истории на българки, живели преди нас. Книгата носи заглавието „Аз съм българка”, а историите са подбрани и поднесени по колоритен и забавен начин. Едно от достойнствата ѝ е, че всеки от разказите е действителен, а информацията е почерпена от писма, документи, разкази на свидетели и други източници.
Адресат е по-младата аудитория, но изданието предизвиква интерес и сред възрастните, които намират за интересни спомените за личности като Екатерина Каравелова, съпруга на български политик от края на XIXвек, Баба Тонка Обретенова - радетел за национално освобождение, Венета Ботева – съпруга на поета и революционер Христо Ботев, писателката Леда Милева, както и Людмила Живкова – създател на международни детски фестивали с пацифистка насоченост. В книгата са поместени спомени и за героини, чиито живот и творчество са малко известни и дори забравени. Такава е историята за Станислава Караиванова Балканска, която на 15 годишна възраст става учителка в македонския край. Преживява много трудности, но успява да устои идеите си, благодарение на волята и жилавия си характер.
Част от хората, които описвам, са малко познати дори на историците по една съвсем проста причина, няма достатъчно сведения за тях – казва писателката Петя Александрова:
Някои от историите продължават да ме изумяват, карат ме да се възхищавам на личностите, които предизвикват у мен живи и топли чувства. Такава е историята за Станислава Караиванова Балканска. Още първия ден, когато тя започва да преподава, при нея идват близо 100 деца. Събира ги в своята стая, всичките насядали на земята. В спомените си тя казва, че са били толкова много, че докато успее да покаже на всяко от тях буквите, учебният ден е преминал. Не е имала дърва за огрев и дори е гладувала, но въпреки всичко продължила да изпълнява учителската работа. Трудно е да си представим как днешните деца, задоволени с всичко, биха приели такъв живот, изпълнен с лишения. Същото това момиче след години става телеграфо-пощенски служител. Никой не е искал да я назначи, дори е търпяла подигравки заради желанието си. Тя упорства, защото тайно е успяла да усвои този занаят. Изпратила молба и до самия Княз Александър I Батенберг, а той се подписва и казва, че е много горд и щастлив да назначи първата жена чиновничка в България. Тогава дори е имало хора, които специално са отивали, за да видят как изглежда тази първа жена, дръзнала да се занимава с една, смятана само за мъжка професия.
В онези далечни времена, когато жената е нямала много права, когато, за да отиде дори на служба в църквата, е трябвало да бъде придружена от родител или от роднина, още тогава българката е диктувала събитията в своето село или град. Била е в течение с всичко случващо се и е проявявала жива реакция в обществото – казва още Петя Александрова.
Има документални свидетелства, че приемането на жени в университета е щяло да се протака още дълги години, ако не са били дамите от едно женско дружество, които написали яростна петиция с искане най-после и момичетата да имат права да учат и да получат висше образование. Исках много да разбера как е протекъл до края животът на някои от моите героини, но сведения за това няма. На 3 от героините, описани в книгата дори няма запазени снимки. Разчитах на въображението на 40 художнички, които по свой начин пресъздадоха образите. Те участват наравно с мен в създаването на книгата, за да изглежда така красива и елегантна. След време дори ще направим изложба с всички илюстрации на тема „Аз съм българка”. Тези млади художнички дадоха своя труд без да очакват хонорар от книгата, което ме кара да си мисля, че в България жените са тези, които не поставят материалното на преден план, а държат повече на духовните ценности.
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..