Историята на Кюстендил започва още през Новокаменната епоха. Част от славата му през вековете се дължи на топлите минерални извори. Дори античното име на населеното място, според някои изследователи, означава „изворен град“ или „бликащи извори“. Около тях е основано и тракийско селище, което през римско време се превръща във важен търговски център и балнеологичен курорт, известен в целия гръко-римски свят със своя Асклепион.

Сменяли се епохи, управници и нрави, а хората добавяли духовни и материални ценности. В средата на XIX век започват историческите проучвания. Първата музейна сбирка подреждат в Педагогическото училище през 1897 г., не след дълго артефакти и документи от миналото са събрани в читалище „Братство“. Валентин Дебочички, директор на Регионалния исторически музей в Кюстендил, разказва за различните пластове от миналото на „вечния град“:

„Наследник на антична Пауталия и средновековния Велбъжд, Кюстендил има непрекъсната история на поселищна традиция, която обхваща цели осем хилядолетия. Затова не без основание го наричаме „вечния град“ − така, както наричат и древния Рим. В резултат на това развитие без „хиатуси“ (без прекъсвания), са останали множество културни ценности и паметници от различни епохи. Част от тях могат да бъдат видени в археологическата зала „Асклепий“. Експозицията е прекрасна прелюдия към разказа за историята на нашия град.

Ето защо препоръчвам на гостите да започнат от нея. Наименованието на залата не е случайно. Имаме косвени исторически данни, че в подножието на свещения хълм Хисарлъка, през II-III век е бил изграден т. нар. Асклепион. Ако търсим съвременен аналог, това е античен спа комплекс със стадион, бани и храм на Асклепий – бог на здравето. Още по-назад във времето, когато тук са живеели траките, в същата зона е имало голямо и известно светилище на този бог.

В археологическата зала можете да видите оброчни плочи, посветени на Асклепий и на други здравеносни божества. Разкрити в началото на ХХ век при каптирането на минералните извори, те първо са били в експозицията на читалище „Братство“, създадена през 1907 и започнала да функционира през 1908 г.“

Както във всички градове с древна история, много от археологическите обекти в Кюстендил са на открито. Такива са Римските терми, части от които могат да бъдат видени в центъра на града.

„Това е мащабна римска баня с над 3 000 кв. м площ и изключително интересен хипокауст (hypocaustum) – система за отопление на помещенията. Препоръчвам и най-ценния паметник от ранното Средновековие, запазен в автентичен вид − църквата „Св. Георги Победоносец“.

В началото на XV век Велбъждското деспотство пада под османско владение, а последният християнски владетел е Константин. Именно тогава наричат града ни Кюстендил (в превод от турски „земята на Константин“). От тази епоха е джамията „Фетих Мехмед“ − изключително ценен паметник на мюсюлманската архитектура. Както и джамията „Ахмед бей“, намираща се на територията на Римските терми и според преданието, изградена върху средновековна християнска църква. Не е действаща от началото на ХХ век.

По времето на Втората световна война, съществуващите тогава две музейни сбирки (към Педагогическото училище и читалището) са обединени и заедно с част от картините на големия художник Владимир Димитров – Майстора дават началото на градски музей, открит през 1944 г. в „Ахмед бей“. Сега тази зала е за временни или гостуващи изложби.

В непосредствена близост се намира известната Пиркова кула (края на XIV, началото на XV век). Това е истинска атракция за посетителите, защото от върха на тази отбранителна кула се разкрива прекрасна гледка. На метри е Чифте баня, основно реконструирана в началото на ХХ в. Бих препоръчал на нашите гости да посетят Музея на национално-освободителните борби на българите в Кюстендил и Кюстендилско, уреден в къщата на легендарния Ильо войвода. Не пропускайте и единствения в България музей, разказващ за приноса на нашите съграждани, начело с Димитър Пешев, за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Струва си да се потопите и в атмосферата на възрожденския градски бит в Емфиеджиевата къща.

 И непременно се качете на Хисарлъка. Там ще видите (цялостно реконструирана) красивата антична крепост, която носи името на свещения хълм.“