Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Народни поверия и обичаи по Спасовден

Спасовският дъжд е скъп – капката струва колкото жълтица. Народът вярва, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна.
Снимка: pixabay

Спасовден е народното име на празника Възнесение Господне, който православната църква отбелязва на четиридесетия ден след Великден. В нашата фолклорна традиция той е свързан преди всичко с поверието, че в четвъртък преди Великден на земята слизат душите на мъртвите, а на Спасовден се връщат.

Събор на Спасовден в местността при манастир „Свети Спас“ край Радомир. 1936 г.

На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост.

На този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на човека, но в същото време могат и да го излекуват от нелечими болести. Те започват да се подготвят за Русалската неделя, когато ще „сеят“ своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, любимото цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат само върха на лековитата билка.

И до днес на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в сутрешната роса „за здраве“.

Някога в източно-българските райони, болните от „самодивска болест“, треска, парализа и други неизлечими страдания, преспивали в местност, в която расте цветето росен. Носели различни дарове, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в пълно мълчание, преди изгрев се търкаляли в росата и отново в мълчание напускали мястото. Подобни магически действия извършвали и невестите, които не можели да заченат. Правели и празнични хора, за които момите се обличали с булчинска премяна, взета назаем. Считало се, че така ще се задомят преди следващия Спасовден.

През седмицата, наричана Русалска, ходят и Русалиите – мъжки чети, винаги с нечетен брой участници. Техният водач се нарича ватафин или юзбашия. Калпаците си окичват с всякакви билки. Носят тояга от леска, явор или дрян – лековити дървета с магическа сила.

Дружините обикалят през цялата седмица и лекуват „русалската“ или „самодивската“ болест (причинена от лоши въздействия на русалки или самодиви). Правят го със специален обреден танц около болния. Наредени в кръг, русалиите играят под музикален съпровод като постепенно ускоряват темпото, достигайки екстатично състояние. Когато екзалтацията е в своя краен предел, ватафинът счупва гърне с целебна течност, а болният става и побягва. Неговото място заема някой от русалиите и така болестта е прогонена. След приключване на лечебните ритуали, момците посещават църквата, за да се пречистят и тогава се връщат към обикновения си начин на живот. Счита се, че русалските игри са наследство от дълбока древност.

На Спасовден празнуват всички, които носят имената Спас, Спаска, Спасимира, Сотир и др.

Още за традициите по Спасовден и песните, с които народът ни ги възпява – вижте ТУК.

Снимки: Държавен архив - Перник, БНР-архив



Още от категорията

Самобитният майстор Стоян Маринов изработва носии за световните сцени

В деня на църковния празник Св. св. Петър и Павел (29 юни), наричан от народа ни Петровден , отбелязваме и Деня на занаятчиите. По българските земи съществуват древни занаятчийски традиции, свързани с ръчната изработка на ювелирни накити,..

публикувано на 29.06.20 в 06:00

Видовден има за всички, вярвали някога

„Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“ Тази популярна българска поговорка присъства в езика ни от незапомнени времена. Изричаме я като предупреждение, че стореното зло рано или късно излиза наяве и бива наказано. В..

публикувано на 15.06.20 в 06:35

За нестинарството – разказ от първо лице

Древен обичай, изпълняван от затворена общност, нестинарството от векове е обгърнато в тайни и мистика. През 2009 г. ритуалът беше включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на..

публикувано на 03.06.20 в 06:35