Възрожденският град Елена − разположен в централна Стара планина, привлича посетители не само с възможностите си за екологичен и културен туризъм, но и със съблазнителните си кулинарни специалитети. Селището разказва многовековната си история чрез архитектурата, храмовете и музеите, предлагайки разходка в миналото, когато калдъръмените улички са били осветявани от петролните фенери.

Смята се, че градът е основан още преди падането на България под османско владичество. През Възраждането той се превръща в един от важните просветни, търговски и занаятчийски центрове, а жителите му участват във всички важни исторически събития. По това време град Елена е наричан „Българският Витлеем”, заради трите си църкви – нещо немислимо за османската епоха. Много истории, свързани с живота на славни българи, също се преплитат с тази на възрожденския град – на революционера Васил Левски, на водача на черковно-националната борба Иларион Макариополски, на автора на еленския препис на „История славянобългарска” Дойно Граматик.

Една от легендите, свързани с основаването на града, разказва трагичната история на двама влюбени. Девойката Елена от село Къпиново и момъкът Самуил от Твърдица се венчавали в мястото, на което по-късно бил издигнат градът, когато разбойници нападнали празнуващите. И тъй като похитителят така и не успял да съблазни невестата, тя паднала убита при Конашкия мост. Възлюбеният й пък бил посечен в местността Самуилец, наречена на неговото име години по-късно. От скръб родителите на момичето се заселили на лобното място на своята дъщеря и основали селището, което до днес носи името Елена.

Още за възрожденския град и за земния рай, скътан сред дебрите на планината, можете да прочетете в публикацията на Венета Николова  − „Туристическите съкровища на Еленския Балкан”.