Те трудно допускат външни влияния, живеят с традициите си и усърдно пазят своята идентичност. Алианите са обвеяни с тайнство, а понякога и с неразбиране от страна на другите. Разпръснати са в различни части на България – най-вече в Източните Родопи и в Североизточна България, а броят им не превишава 55 хиляди души. Алиански общности населяват и Лудогорието, разгърнало плодородните си полета в Дунавската равнина, където от векове съжителстват с българското население в мир и разбирателство.
Д-р Надие Карагьозова е родом от село Бисерци /община Кубрат/ и е отраснала в тази общност. Твърди, че въпреки близостта с местните хора, те рядко повдигат завесата към техния затворен свят.
Но кои са алианите?
„Те са една голяма загадка до ден днешен, разказва краеведът д-р Карагьозова. – Наричат се още алевии, защото и двете названия са свързани с почитания от тях светец Али.Българските алиани са разклонение на шиизма –основно течение в Исляма, възникнало през VІІ век като опозиция на сунизма. От историята се знае, че част от предците им са тръгнали от територията на днешен Иран и са се разселили в Лудогорието и Източните Родопи, които са били в пределите на Османската империя.“
Казват, че алианите са мистиците на Исляма. Те вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс. Жените не носят фереджета и участват в ритуалите наравно с мъжете. И още – тази малка мюсюлманска общност не посещава джамии и медресета. Алианите почитат със свещи, вино и курбани своите светци в разпръснатите из България т.нар. тюрбета или текета /мюсюлмански ритуални комплекси/.
„Прави впечатление също,че при тях мъжът и жената са равнопоставени. И човешките ценности, като равенство и свобода, са дълбоко залегнали във вярванията им. Това е видимо в техните обредни ритуални танци – допълва Надие Карагьозова. – В моето родно село Бисерци, през близо 600-вековната му история, съжителстват християнии мюмсюлмани, като най-голямото общност е алианската. Аз съм учила до 8 клас в Бисерци и, вярвайте ми, до ден днешен не помня да е имало етнически конфликт и напрежение в селото ни.“
Традициите на алианите от Лудогорието са пропити с колорит, но и с дълбока, често неразгадаема от останалия свят символика. Д-р Карагьозова от години проучва два от най-големите алиански празници, включени неслучайно в списъка "Живи съкровища" на ЮНЕСКО.
„Нека да започнем с празника „Хъдърлез“. Той съвпада с нашия православен Гергьовден /на 6 май/. Разиграва се един войнски танц с различни мимически жестове. Групата, „въоръжена“ с върбови пръчки, обикаля село Бисерци 3 пъти като налага всеки срещнат за здраве, и са украсени с мънистаи с конски косми. Участват само млади момичета ,облечени като войни или в тежки бели кенарени носии.
Другият празник отбелязва древноперсийската Нова година на 21 март. Познат е като „Невруз“. На него се изпълнява ритуален танц– т.нар. „семах“ с красиви, плавни, мистични движения.С този ритуал се поздравява слънцето и се отбелязва новото начало, пробуждането на майката Земя, като акцентът е връзката на човека с природата.
Снимките са предоставени от д-р Надие Карагьозова
Повече от 20 години в град Монтана съществува традицията на 6 януари хората да отиват до парк "Монтанезиум", където има изкуствено езеро, подходящо за провеждане на православния ритуал, наречен "спасяване на Светия кръст" на празника Богоявление...
Неизменно навръх Нова година на българската трапеза присъства баница с късмети. Традиционното за страната ни ястие се състои от навити или наредени на пластове листи тесто с плънка от сирене, яйца и масло. Може да бъде и с различни видове месо,..
Празникът на младото червено вино ще донесе добро настроение на жителите и гостите на Сандански за двайсет и девети път. На градския площад “България” се събират винопроизводители от района, за да представят новата си продукция. В конкурс за най-добро..
23-ият Югозападен международен фолклорен фестивал "Мир на Балканите" събира от 30 май до 2 юни в гр. Дупница танцови състави от цяла България. Според..